Аллочка, ще продам нашия апартамент, ще ѝ дам всичките пари и тази история ще приключи завинаги.
Алла едва прекрачи прага на апартамента си, когато чу гласа на съпруга си от банята.
Сергей трябваше да е в момента на вилата при майка си и да помага да извадят картофите от ямата.
Топлият въздух в апартамента обгръщаше лицето ѝ, зачервено от студа, но вътре в нея всичко се беше охладило.
Тя на пръсти се приближи до вратата и заслуша.
— Вече мислех да продам апартамента, за да затворя целия този проклет дълг веднъж завинаги.
От високоговорителя се чу женски глас, но думите бяха съвсем неразбираеми.
Алла стоеше неподвижно до вратата и слушаше.
— Не мога да постъпя така с Алла, все пак съм мъж, трябва да се справя сам, ще намеря изход без такива радикални мерки.
През всичките години на брака Сергей не беше промълвил и дума за дългове, а те сякаш не криеха нищо един от друг.
Разговорът, който чу, разтърси Алла толкова силно, че не можеше да се съсредоточи какво да прави по-нататък.
Мислите ѝ се бъркаха, а в главата ѝ ехтяха думите на съпруга ѝ за продажбата на апартамента, произнесени с тон, сякаш вече беше обмислял това неведнъж.
Тя тихо се отдалечи, облече кожуха си и излезе от апартамента, стараейки се да не хлопне вратата, за да не разбере Сергей, че се е върнала и е чула всичко.
Студеният декемврийски вятър обгоря разгорещените ѝ бузи, когато Алла излезе на булевард Бардин, където вече светеха уличните лампи, осветяващи заснежения тротоар.
Снегът под краката ѝ скърцаше и хрупкаше, а от устата ѝ излизаха облаци пара.
Тя бавно вървеше по познатия път към дома, машинално заобикаляйки неизметените участъци от тротоара и ниските преспи, натрупани от чистачите до оградите.
Коя е тази жена? Откъде се появи дългът на съпруга ѝ, и то толкова сериозен?
Тя се разсея, забеляза витрината на цветарския магазин, ярко осветена отвътре. Точно трябваше да купи цветя за юбилея на свекървата.
Тамара Ивановна никога няма да ѝ прости, ако дойдат без подаръци и цветя.
Тя влезе вътре, където ухаеше на пресни рози и хризантеми, избра великолепна аранжировка от червени рози с бели хризантеми и зеленина, плати на продавачката и тръгна обратно към дома.
Цветята излъчваха нежен аромат, напомняйки за предстоящия празник, но тревожните мисли не напускаха Алла.
Тя вървеше по заснежените улици на своя квартал, където познаваше всяка къща, всеки магазин, всеки двор, но се чувстваше сякаш е попаднала в чужд град, където всичко познато изведнъж стана неразбираемо и страшно.
Когато Алла се върна в апартамента, Сергей седеше на дивана в дневната пред включения телевизор и нещо съсредоточено записваше на лист хартия, който беше поставил на коляното си.
Синият блясък на екрана трептеше върху съсредоточеното му лице, а навън вече беше съвсем тъмно и в стъклата се отразяваха светлините на уличните лампи.
Чу стъпките ѝ в антрето и бързо сгъна листа на две и го сложи в задния джоб на спортните си панталони. Беше някак нервен, суетеше се.
