Наташа влезе във входа, потупа с ботуши, за да изтръска снега, и свали ръкавицата, за да избърше сълзата от лицето си. После бавно заизкачва стълбите.

Навън е тридесети декември. Утре е Нова година, но в портмонето й, както се казва, само вятърът вее. Макар за какво портмоне да говорим? Нито портмоне, нито чанта й остана – старата се скъса още през лятото, а за нова все не стигат пари. Парите са странно нещо: колкото и да се стараеш, все не са достатъчно.

И като гледаш усмихнатите лица от рекламните плакати, обзема те усещане, че всички наоколо водят подреден живот. Останалите изглеждат щастливи – дотолкова, че могат да си позволят скъпи парфюми, чиято цена е равна на месечния доход на Наташа. Къде е справедливостта?

Утре е празник и може би трябва да се радваш на неочакваната поръчка за почистване. Разбира се, всички останали чистачи са заети, а на нея й провървя. Тя се съгласи, макар че заради това се наложи да пропусне лекция в колежа.

Сигурно строгата Галина Петровна ще й го припомни на изпитите. Тя никога не е пропускала възможност да направи забележка, а като по ирония именно нейните лекции Наташа пропуска най-често. Изглежда, Вселената изобщо не иска да й облекчи живота.

Само преди година деветнадесетгодишната Наташа и шестгодишната й сестра изведнъж загубиха майка си и останаха сами. Баща им отдавна го нямаше, както казваше покойната им майка: „тръгна след циганска звезда“. А сега и майка им потегли към звездите, и шансове за завръщане няма.

На Наташа й оставаха година и половина до дипломата, а Маша се готвеше да започне училище. Наташа смело реши, че ще се справи с всички трудности – вече беше пълнолетна. Но не предвиди, че няма никакъв опит в домакинството – от купуването на сапун до ремонта на кранове. Че трябва да планира деня така, че да успее да вземе сестричката от детската градина, да напише реферат, да купи продукти, да се уговори със специалист за водопровода и да измие площадката на етажа, защото в тяхната стара сграда това все още беше задължение на обитателите.

Накратко, животът на възрастен се оказа по-сложен, по-скъп и значително по-проблемен от младостта под крилото на майката. Понякога успяваше да разпредели парите по-добре или по-зле, но често непредвидени разходи съвсем объркваха бюджета и оставяха празнини.

Наташа започна да търси допълнителни доходи, но не я очакваха с отворени обятия. По-точно, готови бяха да я приемат на пълен работен ден, а още по-добре – на дванадесетчасова смяна в склада на онлайн търговците. Но Наташа не разполагаше с такова време – детска градина, колеж, домашни задължения.

Първият месец от първи клас беше истински ад – доведи сестричката в 7:45, вземи я в 11, и няма удължен престой, нито други варианти за грижи за Маша. А пък безкрайните купувания на учебни тетрадки, вноски във фонда на класа! Наташа си помисли, че с парите, които отидоха за подготовката на първокласничката, можеха да организират сватба. Макар че какво знае тя за изискванията на булките – за романтика времето й все не стигаше. Именно след училищните разходи тромавият бюджет се разклати като шлюпка в открито море. До края на годината Наташа беше натрупала дългове за наема и дори дължеше на съседката леля Люба и чичо Саша, колега на майка им.

Когато й предложиха да почисти една квартира, тя прие без да се замисля. Още преди да получи парите, вече ги беше разпределила. Вчера пристигна пенсията за загубата на родител – част отиде за наема и леля Люба; част – за да се запасят с храна, малка част – за почистващи препарати, капчица – за новогодишната трапеза. Щеше да остане съвсем малко – да преживее до стипендията.

Наташа чистеше прах в уютната тристайна квартира и въздишаше наум. Ето, някои имат пари за чистачка, а други броят стотинките до заплата.

Маша вчера я питаше дали Дядо Коледа ще й донесе подарък. Наташа отговори, че в училище им дали сладки подаръци. Но сестричката й възрази, че това се давало на всички ученици, и то еднакви подаръци. А ще има ли специално за нея подарък под елхата? Наташа каза, че не знае. А сега си мисли, че е трябвало да отговори честно – няма да има. Откъде да се вземе? Ех, само да намери на улицата поне хиляда рубли – би купила някоя дреболия за Маша и поне една тениска за себе си. Но пари да растат по пътя?

След два часа и половина работа с квартирата беше готова. И без това там беше чисто, всичко на мястото си. Явно нямаше малки деца в този дом. Дори беше странно защо са я повикали. Може би стопаните просто не знаят какво да правят с парите си. Момичето вече се беше приготвило да тръгва, когато я спря собственичката на апартамента:

– Наташа, благодаря ви за труда. Страхотно почистихте. Ще потвърдя работата в агенцията. Но не бихте ли могли да ми помогнете още малко?— А какво трябва да се направи?

— Стаята трябва да се украси. Съпругът ми покани колегите си за посрещане на Новата година, а аз не на време си навех гърба. Затова ви повиках да помогнете с подреждането. Иска ми се да украся хола, но се страхувам, че сама няма да се справя. А съпругът ми ще се върне късно. Ще ми помогнете ли?

— Трябва да взема сестричката си, но нека ви помогна, ако няма да отнеме много време.

— Мисля, че ще се справим бързо. Елате, ще ви покажа къде са украсите – те са горе, аз не мога да ги достигна сама.

След десет минути Наташа и домакинята на апартамента разопаковаха кутиите. Шумолене на гирлянди, блясък на играчки – всичко толкова празнично и красиво, че за няколко минути Наташа забрави за своите тревоги. Играчките бяха скъпи, стъклени, не като техните вкъщи – пластмасови. И гирляндите бяха цели, не на парчета. Фигурките бяха толкова красиви, че не ти се искаше да ги пуснеш от ръцете си. Те изглеждаха като произведения на изкуството, които искаш да наблюдаваш дълго.

— Май няма да слагаме елха… – прекъсна мислите й гласът на домакинята.

— Защо?

— Децата вече пораснаха и заминаха, а внуци още не са ни дарили. За възрастни малко украса е достатъчно. Сега ще наредя фигурките, а вие, Наташа, окачете гирляндите.

— На мен ми се струва, че е жалко да държим такава красота в кутия. Ако сега не я използваме, ще лежи там още една година.

— Хм, – домакинята се замисли, – може би сте права. Хайде да украсим и елхата. Още повече, че имаме една малка, за масата. Какво е Нова година без елха?

Домакинята обясни как и къде да окачат украсата, и Наташа с ентусиазъм започна да декорира стаята. Украсяваше с гирляндите и се радваше, че Маша е при приятелката си, така че разполага с време. Тя сякаш се върна в детството, когато с нетърпение чакаш Нова година и самото украсяване на дома е празник.

Заедно с домакинята, която, както се разбра, се казваше Ирина Алексеева, украсиха малката елха, наредиха фигурките и включиха гирляндите. Наташа предложи да добавят украса и в кухнята, и в коридора. Скоро апартаментът се преобрази, а настроението на Наташа значително се подобри. Тя вече не мислеше за парите, за вечната им липса и че утре е празник, а тяхната трапеза ще бъде съвсем скромна.

Със съжаление разбра, че вече няма какво да прави тук и че е време да тръгва.

На прага Ирина Алексеева й подаде плик:

— Наташа, зная, че за почистването ще ви преведе заплащане агенцията. Приемете, моля, от мен този новогодишен подарък.— Ох, неудобно…

— Вземете, — тя ѝ подаде плик. — Парите никога не са излишни. Но обещайте ми, че ще ги похарчите за нещо приятно за себе си и за сестричката си. И още нещо, изчакайте минутка.

Жената отвори плъзгащия се гардероб и започна да търси нещо.

— Ето! Едва го намерих. — Тя подаде на момичето малка шарена раничка. — Спечелих я от някаква томбола в търговския център. Но не нося раници, а и цветовете са доста младежки. Вземете я, моля, тя е нова, вижте, дори етикета не съм махнала.

— Благодаря, — прошепна момичето, докато усети как очите ѝ се навлажняват. — Благодаря ви много, точно раничка ми трябваше. Дори не знам как да ви се отблагодаря.

— Много ми помогнахте, Наташа! От години не украсяваме дома така — някак децата пораснаха и вече не е същото. Но се оказа, че си заслужава, защото дори успях да усетя новогодишния дух. Весела Коледа и Ново година, Наташа.

— Благодаря! И на вас! Нека се сбъднат всички ваши желания!

— Дай Боже…

Наташа затича надолу по стълбите и едва след като излезе от входа, отвори плика. Вътре имаше две банкноти по хиляда рубли всяка. Истинско богатство за Наташа. Тя си представи как Маша ще сияе от радост, когато след два дни открие куклата под елхата. Помисли си, че ще купи риба и мандарини. И дори ще остане за тениска.

Очите ѝ отново се напълниха със сълзи. Наистина ли понякога стават такива неща? Само днес си мислеше как трябва да се справи някак и да си купи раница — ключовете постоянно късат джобовете на якето ѝ, а да ходи без чанта е толкова неудобно. И днес си мислеше как ѝ се иска да запази вярата на Маша в Дядо Мраз. И ето – чудесата се случиха.

— Благодаря — прошепна тя към някого и бързо се отправи към магазина. Сега ще купи всичко, ще го занесе вкъщи, ще скрие подаръка и ще вземе сестра си от приятелката ѝ.

Трябва да пооправят и у тях…

***

На плодната сергия взе голям плик с мандарини. В такива сергии те винаги са по-вкусни, отколкото в супермаркетите. Пред нея на опашката беше баба с лимон и два краставици.

— Това ли е всичко? — попита мустакатият продавач.​— Това е, за друго пенсията ми няма да стигне.

​— Осемдесет и четири рубли.

Бабата плати и излезе. Наташа си купи мандарини и попита:

​— Може ли да ми ги разпределите в два пакета?

Продавачът сви рамене и прехвърли половината в друг пакет. Момичето излезе от павилиона, огледа се наоколо и веднага видя бабата. Настигна я и каза:

​— Вземете, моля. Честита Нова година!

​— Мило дете, какво правиш?

​— Вземете, вземете, имам и още. А на Нова година трябва да се случват чудеса.

​— Ех, благодаря ти, дъще. Бог да те благослови със здраве!

Бабата, усмихната, тръгна към дома си. От кога ли не беше яла сочни мандарини! Като се качи в апартамента си, се сети, че има кутии с новогодишни играчки. Ще ги занесе ли на съседите? Те имат деца, доста по-малки от нея, и сигурно не им е до украси.

***

Марина уморено разбъркваше супата. Наскоро се бяха преместили в този апартамент. Да, едностаен на първия етаж. Да, те едва се побираха петима тук, но поне беше техен дом. Жалко, че нямаше пари за ремонт. Какъв ремонт – дори елха не бяха решили да купуват, защото нямаше с какво да я украсят. Ето, мъжът й донесе няколко клончета, окачиха гирлянд и това е. А толкова й се искаше да отпразнуват първата Нова година в техния дом както трябва, да остане спомен. Ах, но няма как – това не е най-важното…

Размислите й бяха прекъснати от звънеца на вратата. Хм, кой ли може да е?

​— Здравей, Марина. Донесох малко мандарини за децата ти, да им се порадват.

​— О, бабо Любо, благодаря ти! Нашите направо обожават мандарини! – В този момент децата надникнаха иззад краката й и радостно застинаха, гледайки лакомството.— Марин, знаеш ли, имам изкуствена елхичка, която ми стои без работа, и още две кутии с играчки. Аз вече отдавна не я украсявам, но на вас сигурно ще ви влезе в употреба. Ще я вземеш ли?

— Но къде бихме могли да я сложим тук…

— Тя е съвсем малка, ще се намери място. Ще я сложите за една седмица, ще отпразнувате — и после ще я приберете.

— Тогава, бабо Люба, ще я взема! Ние още не сме купили елха, а утре вече е Нова година.

— Е, значи ела при мен, сама няма да мога да я донеса.

***

Половин час по-късно Марина с децата украсяваше елхата. Първата им Нова година в новия апартамент, и то с елхичка — истинско чудо!

„А аз пък имам нов халат, подарък от свекърва ми, но ми е малък. Може би ще стане на леля Рита от втория етаж. Ще отида да я поздравя за празниците. И желираното месо у нас вече е готово — трябва да почерпя и баба Люба, и Рита. Нова година е време за чудеса. Не е ли това самото чудо?“ — мислеше си тя с усмивка, наблюдавайки как петгодишната Полина внимателно закача играчки по зелените клони.

***

Дори едно малко добро дело може да предизвика дълга верига от доброта.

И светът накрая ще стане осезаемо по-топъл, по-светъл. Нека вярваме в това искрено.

Дереккөз