— Да, мило — каза Ольга. — И знаеш ли какво още интересно открих? — извади от чантата разпечатка. — Превод от триста хиляди преди половин година. За „лечение“. Само че не си спомням майка ти да е била болна.
— Това… — замълча Артем. — Това беше за преглед.
— На елитен курорт ли? — разгледа документите Ольга. — Странно място за лечение, нали?
Тя чу как той преглъща въздух от другия край.
— Следеше ли ме?
— Защитавах нашето семейство. Въпреки че, изглежда, бях единствената, която го правеше.
— Стига вече! — изрева Артем. — Сега ще дойда и ще го обсъдим!
— Не си прави труда. Днес нощувам у Кати.
Ольга сложи слушалката, оставяйки неговите викове да витаят във въздуха. Кафето се стори горчиво, въпреки че захарта вече се беше разтворила.
Отвори фотоалбума на телефона си. Там беше тяхна снимка с Артем от морето преди две години. Тогава се смееха толкова силно, когато вълната намокри шортите му. Колко отдавна беше това…
Телефонът отново звънна. Непознат номер.
— Алло?
— Това е Марина Владимировна — гласът на свекървата звучеше като шкурка. — Напълно си се осмеляла, момиче.
— Добър ден, Марина Владимировна. Как е новото ви палто?
— Не се прави на умна! Решила ли си да разрушиш семейството ми? Артем току-що ми се обади цял в сълзи!
Ольга стисна телефона така, че пръстите ѝ побеляха.
— Вашият син не плаче заради мен. А защото лъжата му беше разкрита. Триста хиляди за вилата, Марина Владимировна? Сериозно?
От другия край настъпи кратка тишина.
— Това… това беше инвестиция!
— В комфорта ви за наша сметка — рязко прекъсна Ольга. — Разговорът е приключен.
Тя сложи слушалката и изведнъж забеляза, че ръцете ѝ треперят. Очите ѝ се напълниха със сълзи, но бързо ги изтри. Не, няма да им достави това удоволствие.
Сервитьорът се приближи с въпрос дали не ѝ трябва още нещо, но Ольга поклати глава. Извади бележник и започна да записва всички преводи, които беше намерила през изминалата година.,Сълзи проблясваха в очите ѝ, но тя бързо ги избърса. Не, няма да им даде това удоволствие.
Сервитьорът се приближи с въпрос дали не иска още нещо, но Олга поклати глава. Тя извади бележника си и започна да записва всички преводи, които беше открила през изминалата година. Сумата наближаваше милион.
„Как можах да не забележа това по-рано?“ — мислеше си тя, записвайки цифрите. Може би просто не е искала да забележи. Любовта е сляпа, но предателството… то винаги оставя белези.
Телефонът отново звънна. Катя.
— Здрасти, вече пристигам до кафето. Ти там ли си?
— Да — Олга пое дълбоко въздух. — Благодаря, че дойде.
— Глупачко, ние сме приятелки. Събери си нещата, тръгваме към мен. И да… пригответе се за война.
Олга прибра документите в чантата си. Войната вече беше започнала. И в тази война тя вече не възнамеряваше да бъде жертва.
