Тя си наля трета чаша кафе, когато чу стъпки. Артем стоеше на вратата, смачкан, с червени очи.,— Защо не спиш? — гласът му звучеше раздразнено.
— А ти как мислиш? — Олга му обърна екрана. — Обясни това.
Той тежко въздъхна и се хвърли на стола.
— Казах ти — на майка ми трябва палто.
— За сто и петдесет хиляди? От нашия общ бюджет? Без моето съгласие?
— И какво от това? — Артьом раздразнено прокара ръка през лицето си. — И аз печеля. Или забрави?
Олга рязко се изправи, столът с трясък падна на пода.
— Ти печелиш четиридесет хиляди на месец, Артьом! Четиридесет! А аз плащам ипотеката, колата, твоите глупави събирания с приятели!
Той стисна юмруци.
— Не си позволявай да ми говориш така.
— А как да ти говоря? — гласът ѝ трепереше. — Когато зад гърба ми харчиш последните ни пари? Интересно ми е, с какво ще живеем този месец?
Артьом се обърна към прозореца.
— Майка ми е в трудно положение. Пенсията ѝ е малка.
— Тя има тристаен апартамент в центъра! — Олга удари с длан по масата. — Можеше да отдаде две стаи под наем и да си купи десет палта!
Тишината се спусна като тежко одеяло. Артьом втренчи поглед в прозореца.
— Никога не разбираше семейството ми.
— Защото твоето „семейство“ е твоята майка, а аз съм само приложение! — Олга сграбчи чантата си. — Аз тръгвам.
— Къде? — той рязко се обърна.
— В банката. Да блокирам сметките. Докато не изхарчиш всичко за ненаситната си майчица.
Артьом скочи и ѝ препречи пътя.,Артем скочи, преграждайки ѝ пътя.
— Няма да посмееш!
— Опитай да ме спреш.
Стояха на няколко сантиметра един от друг. Ольга виждаше как му трепват ноздрите, как стиска челюстите си. За първи път от пет години брак усети страх от този човек.
— Добре — изведнъж се предаде той. — Иди. Но после не ми идвай с молби.
— Какви още молби? — пръцна Ольга, пробивайки се към вратата. — Да ти разреша да крадеш още пари?
Затварянето на входната врата прозвуча като изстрел.
Ольга стоеше навън, сърцето ѝ биеше диво в гърдите. Извади телефона и набра номера на банката. Пръстите ѝ трепереха.
— Алло? Трябва да блокирам всички карти, свързани със сметката…
Когато сложи слушалката, получи съобщение от Марина Владимировна: „Парите не пристигнаха. Каква безобразия?“
Ольга се усмихна за първи път през този ден. Предстоеше война, но тя беше готова.
Ольга седеше в кафе отсреща на банката, когато телефонът отново завибрира. Този път обаждането беше от Артем. Тя пое дълбоко дъх и вдигна слушалката.
— Ти съвсем луда ли си? — гласът му проряза тъпанчетата. — Майка ми току-що се обади в истерия!
— Прекрасна сутрин, скъпи — отговори студено Ольга. — Пия си кафето. Ти не можеш ли да ми се обадиш, когато се научиш да говориш?
От другия край на линията се чу тежко дишане.
— Блокирала си картите. ВСИЧКИ карти. Как ще живеем?
— Както живеехме преди да започнеш да даваш нашите пари на майка си. От заплатата.
— Това беше временно! — вдигна глас Артем. — Тя имаше юбилей!
Ольга бавно разбърка кафето си с лъжичка, наблюдавайки как захарта се разтваря.
— Интересно. А трите превода по по петдесет хиляди миналия месец — също за подарък ли бяха?
Тишина. Прекалено дълга тишина.
— Ти… проверяваше сметката?
