Олга умишлено избра най-скъпите продукти за вечерята. Червена риба, пресни стриди, бутилка френско вино — всичко това трябваше да впечатли свекървата. Макар, за какво всъщност? Марина Владимирова все ще намери нещо, за което да се заяде.
Тя въздъхна, оправяйки салфетките на масата. Артем трябваше да се върне от работа към седем, но, както винаги, се забавяше. Майка му пристигна с час по-рано — „за да помогне“, но вместо това се настани в креслото с вид на полководец пред битка.
— Така ли ще стоиш с това глупаво изражение? — присви очи Марина Владимирова. — Или най-после ще ми сипеш чай?
Олга стисна зъби, но се усмихна.
— Разбира се, веднага.
Тя наля вряла вода в чашата, стараейки се да не трепери от яд. Чаеният кана беше тежък, като търпението ѝ.
Вратата хлопна — това беше Артем. Влезе в кухнята, целуна майка си по бузата, на Олга кимна.
— Много ухае вкусно, — промърмори, сваляйки вратовръзката.
— Най-после! — веднага оживя Марина Владимирова. — Синко, направо си отслабнал. Тя изобщо те храни ли?
Артем замълча и седна на масата. Олга сложи пред тях чинии със салати.
— Какво е това? — свекървата бъркаше с вилицата си в стридата. — Изглежда като сополи.
— Мамо, — намръщи се Артем, но веднага омекна. — Опитай, това е деликатес.
— Деликатес — изсмя се Марина. — По наше време хората ядоха месо, не морски гадини.
Олга седна срещу тях, стиснала ръце под масата.
— Марина Владимирова, може ли да приготвите нещо друго?
— А, за да разправяш после на всички колко неблагодарна съм? Не, ще изям тази твоя… работа.
Тишина. Само вилицата драска по чинията.
— Между другото, Артем, — изведнъж свекървата се усмихна сладко. — Не забрави ли молбата ми?
Артем се помръдна нервно.
— Каква дреболия? — гласът на Олга стана рязък.
— На мама ѝ трябва ново палто, — промърмори той. — Старото е вече износено…
— Колко струва? — Олга вече знаеше отговора.
— Сто и петдесет хиляди.
Чинията със салата падна на пода с трясък.
— Ти… вече ли го взе?
— Да. От нашата карта.
Марина Владимирова сладко отпиваше чай.
— Семейството е когато всичко е общо, Олга. Или не знаеш това?
— Аз ще си тръгна. Преди да кажа нещо, за което после ще съжалявам.
— О, колко си нежна, — засмя се свекървата. — Синко, сигурен ли си, че се ожени за жена, а не за капризна госпожица?
Олга излезе с трясък.
В същия момент телефонът ѝ в джоба завибрира. Съобщение от банката:
„От сметката ви са изтеглени 150 000 рубли. Остатък: 27 340 рубли.“
И точно тогава тя взе решение.
Но за това ще научат утре.
Олга не спа цяла нощ. Седеше в кухнята с лаптоп, проверявайки историята на операциите по общата им сметка. Всеки ред гореше в очите ѝ. Три превода по 50 000 рубли на картата на Марина Владимирова за последния месец. И това освен вчерашните 150 хиляди.
