— Странно. При нас е традиция да посрещаме Нова година цялото семейство. Коля е наясно. А сега ти си част от нашето семейство, Олечка — гласът на Марина притъмня. — Значи трябва да се съобразяваш с желанията на мъжа си. В общи линии, приготвяй се, после ще ти се обадя да ти кажа какво и как.
Тя целуна Оля по бузата и побърза да си тръгне, оставяйки я в пълно недоумение.
Оля веднага набра номера на Коля. Звънене. Без отговор. После дойде съобщение: „Не мога да говоря. Пиши.“,Тя написа, предаде същността на разговора със сестра му.
Отговорът не дойде веднага. „Да, всичко е правилно. Плановете се промениха. Майка ми ще ти обясни всичко.“
Буйните й бузи се зачервиха. Изглеждаше, че целият й уютен свят беше преработен за миг – без нейно знание, без съгласие, без уважение.
Повишеното й настроение се изпаряваше. Остана само гняв, недоумение и остро усещане за предателство. Как Колян можеше да се договаря с роднините зад гърба й? Тихомълком да променя плановете? Да я предава в ръцете на свекървата си сякаш стая под наем?
Тя седна на ръба на дивана, втренчи се в прозореца и за първи път от дълго време помисли, че може би е прибързала с този брак. Вероятно въобще не познаваше човека, за когото се беше омъжила.
Вечерта телефонът звънна. На екрана – „Свекърва“.
— Оленька, Марина каза, че вече си наясно, — бодро каза Елена Семьоновна. — Това е добре. Сега ще ти изпратя нещо…
— Изчакайте, — прекъсна я Оля. — А искате ли да чуете моето мнение?
— Оленька, това реши твоят мъж, — гласът на свекървата стана по-строг. — Той ни покани всички.
— Всички? Колко са? — гласът на Оля се изпъчи във фалцет.
— Ще ти пратя списък. За да ти е по-лесно да купуваш подаръци.
— Подаръци?! — Олга притисна длан към челото си. — Какви подаръци?
Но свекървата, сякаш не я чу, продължи:
— Разбира се! Трябва да се купят на всички. И маса да се нареди хубава. Разбираш колко е важно за Колян да изглади отношенията с фамилията. А Нова година е най-подходящият повод.
— Ами че ние не сме милионери? — в отчаяние опита да възрази Олга.
— Не се прави на бедна, — усмихна се тя. — Знам, че и двамата добре изкарвате. И бонус ти идва скоро. И апартаментът на сина ви го давате под наем. Не може да си такава стисната, Оленька.
След минута на телефона пристигна списък с гости. Той изглеждаше безкраен. Братовчеди, по-далечни роднини, с техните съпруги, деца, баби, дядовци… Повече от половината от тези хора Олга дори не беше виждала на живо. Тя гледаше екрана като присъда. Откъде изведнъж в нея се появи тази покорност? Защо позволи да я въвлекат в чужд сценарий?
