— Коля, трябва да поговорим. Много сериозно. И да вземем решение.
Но по изражението ѝ той разбираше: не, не се шегува. Ще има тежък разговор.
За Оля и Коля този брак беше втори. И двамата бяха над четиридесет. Иронията беше, че се запознаха в новогодишната нощ — в компанията на общи приятели. И веднага разбираха, че искат да са заедно.
Шестнадесетгодишният син на Коля живееше с майка си и идваше при баща си през уикендите. Те имаха топли, почти приятелски отношения. Дъщерята на Оля — на същата възраст — учеше в друг град. Така че съпрузите бяха освободени от постоянни родителски задължения и сякаш бяха готови да започнат нов живот заедно.
Те се нанесоха в просторния апартамент на Оля. А апартаментът на Коля — едностаен — решиха да го отдават под наем. Това носеше стабилен допълнителен доход за семейството.
Оля знаеше, че съпругът ѝ има голямо семейство, но Коля не обичаше да говори за него. Семейните събирания също предпочиташе да избягва. Няколко пъти все пак присъстваха на наистина важни събития: на сватбата на племенницата на Коля и на юбилея на баба му. За Оля, на която от близките роднини остана само една леля в друг град, това ѝ се струваше малко и болезнено. Тя копнееше за домашна топлина, за семейния кръг. Понякога опитваше да разбере съпруга си какво става, но той се отбягваше с шеги или мълчание.
Оля реши да не настоява. Все пак той беше възрастен човек, сам щеше да се разбере. А и в останалото в семейството царяха мир и съгласие.
Приближаваше декември. Коля замина на поредната си смяна, обещавайки да се върне за Нова година. Планираха да прекарат празника двамата, у дома, в уютна обстановка. А още на първи януари щяха да отидат на вилата при приятели. Прекрасен план, който на Оля ѝ се струваше идеален.
Но всичко се промени за един ден.
На улицата неочаквано я повика Марина — сестрата на Коля. Жената, с която Оля едва се познаваше. Тя, без да ѝ даде дума да каже, се хвърли в прегръдка:
— Оленька! Здравей! Колко се радвам да те видя, не си представяш!
— Здравей… — объркано отвърна Оля, леко се отдръпвайки. Виждала Марина само няколко пъти и не очакваше такава бурна реакция.
— Вече знаеш ли къде ще посрещате Нова година с Коля?
— Да… — Оля се опита да бъде учтива. — Имаме някакви планове.
— Отмени ги — весело отсече Марина. — Говорихме с Коля и решихме: посрещаме Нова година при вас!
— Извинете… как така — вие с Коля решихте? Той нищо не ми е казвал. Имахме си наши планове.
