Поговорив минуту, Анжела положила телефон. Она вспомнила, как познакомилась с Борисом на конференции — администрация города собрала молодых предпринимателей, прошедших отбор. Тогда Анжела выиграла грант, благодаря ему и начала свой бизнес. Борис тоже был перспективным молодым человеком с множеством идей, правда, с большими пробелами. Но он ей понравился — особый шарм, мог часами говорить о планах и перспективах. Конечно, привлекал и как мужчина. Незаметно для себя она влюбилась, и через полгода они поженились. Хотя Анжела развивала бизнес, Борис быстро потерял интерес к своему и через год закрыл его. Теперь он зарегистрировал новую компанию, где работают только он и его друг.
Через день, ближе к вечеру, пришла Ольга Павловна. Анжела только что приняла душ и встретила свекровь с мокрыми волосами. Борис, вытирая губы полотенцем, поздоровался с матерью.
Анжела пошла на кухню и приготовила чай. Общаться со свекровью не хотелось, но поворачиваться к ней спиной не собиралась. Примерно через пятнадцать минут, когда свекровь уже выпила первую чашку, она обратилась к невестке:
— Ну так ты поможешь мне с дачным домиком?
Анжела молчала, внимательно глядела сначала на мужа, потом разглядывала чайные листья в стакане.
— Почему молчишь? — не выдержала свекровь.
— А чем вам помог ваш сын? — ей действительно стало интересно, сколько денег Борис дал матери.,— Не юли, — раздразнено каза Олга Павловна. — Знаеш, че той току-що започна бизнеса си, трябва да стъпи на краката си. А ти, уважаема госпожо, вече си финансово обезпечена и можеш да бъдеш спонсор.
В този момент Анжела разбра, че нищо не се е променило и няма да се промени. Тя се обърна с гръб към свекървата си и погледна в някак си злите очи на съпруга си. Той, както и Олга Павловна, очакваше от нея отговор, и разбира се — положителен.
„Кой си ти за мен?“ — неволнo попита себе си домакинята.
Тя спокойно допи чая си и, поставяйки чашата на масата, с лека усмивка се обърна към свекървата:
— Утре ще дойда при вас, ако нямате нищо против, около шест вечерта и ще ви направя уникален подарък.
След тези думи на лицето на Олга Павловна се появи усмивка. Анжела погледна съпруга си — сега той не я гледаше със злоба, а с нещо като нежност.
След около десет минути свекървата напусна дома им.
На следващия ден Борис веднага след обяд замина, най-вероятно при майка си, за да чака подаръка от жена си. Анжела, както обеща, пристигна в дома на свекървата към шест часа вечерта. Заедно с нея влезе и един хамалин, който внесе няколко големи кутии, красиво опаковани и завързани с розова панделка.
— Какво е това? — попита Олга Павловна.
— Моят подарък за вас, — спокойно отговори снаха й.
Борис се развълнува, любопитен беше какво е приготвила жена му за майка му. Той вече беше пристъпил към кутията и искаше сам да я отвори, но Олга Павловна го изпревари. Тя с усилие развърза голямата панделка, после започна да къса опаковката, а след това, въоръжена с кухненски нож, разряза тиксо. Когато отвори кутията, свекървата застина.
— Какво е това? — вероятно попита сама себе си, но Анжела реши да помогне.
— Това са дрехите на сина ви.
— Защо са тук? — наивно попита Олга Павловна.
— Това е най-ценният подарък, който мога да ви дам. Връщам ви сина ви — моя съпруг.
Усмивката на Борис изчезна, той отново погледна в кутията, а след това се обърна към жена си.
— Толкова много говореше за бизнеса си, а нищо не направи. Имаше време и пари, но всичко пропиля. Молих те да намалиш претенциите си относно моята финансова подкрепа, но не го направи. Молих те многократно да поговориш с майка си, за да не просиш пари от мен, а стана още по-лошо. Затова, скъпи мой, — тъжно се усмихна Анжела, — връщам те като ценност на майка ти.
— Какво искаш да кажеш с това? — гласът на свекървата затрепери от гняв.
— Подавам молба за развод.
— Какво? — невярващо попита Борис.
— Нямам финансови претенции към теб.
— Ако се разведеш, — включи се Олга Павловна, — той ще ти вземе половината от предприятието, — имаше предвид сина си.
— Ти също така мислиш? — попита Анжела Борис.
— Тогава това ще бъде справедливо, — подкрепи майка си той.
— Грешите, — гласът на Анжела стана студен.
Тя не каза нищо повече, обърна се и тихо си тръгна.
Съдебният процес за развода не беше лесен. Борис до този момент се опитваше да уреди конфликта, но Анжела беше категорично против и настояваше за развод. Тогава Борис подаде финансови претенции към жена си, но не успя да докаже нищо — остана без нищо. Обратно, Анжела успя да докаже, че колата, с която Борис караше, е купена по време на съвместното им съжителство. Затова Борис трябваше или да компенсира 50% от стойността на колата на бившата си съпруга, или да я продаде.
Въпреки това Борис не искаше да губи колата и предложи на Анжела парцел земя, който беше купил преди няколко години, преди да се оженят. Анжела се съгласи и след един месец го продаде на много изгодна цена, която почти двойно надвишаваше стойността на колата му.
Когато разбра за това, Олга Павловна се скара на сина си:
— След боя не се махат ръце напразно, — каза тя.
След известно време Борис претърпя катастрофа с любимата си кола. Застрахователната компания отказа да му плаща, защото у него бяха открили алкохол в кръвта. А месец по-късно той затвори новото си предприятие.
Анжела беше свободна. Често се срещаше със сестра си Галина и приятелката си Жана, които намекваха:
— Време е да потърсиш нов съпруг.
След случилото се с Борис тя се страхуваше от мъжете и реши, че ще живее за себе си известно време, а после ще види, ако, разбира се, се влюби.
Автор: Владимир Шорохов ©
