«За съжаление, да. Имам две правила: не давам пари назаем на роднини и не работя с тях» — каза Анжела, отказвайки да назначи свекърва си на работа

С каква наглост сме готови да жертваме всичко за удобство?
Истории

Тя се чувстваше отвратена да бъде до свекървата. Това беше първият път, когато тя й даде ултиматум: или пари, или семейно благополучие. Анжела вярваше в Борис, макар той напоследък да вземаше страната на майка си твърде често, но сега не й се искаше да се кара с Олга Павловна. Затова реши вечерта да поговори с мъжа си, а сега просто искаше да се посъветва с най-добрата си приятелка Жана — тя също имаше бизнес и сигурно по някакъв начин решаваше финансови проблеми със свекървата си.

— Как решаваш? — попита самата себе си Жана.

Заедно със съпруга си Павел тя организира туристическа компания, но не показваха природни красоти, а обратното — най-негативното. Когато разказа плановете си на Анжела, тя се усъмни, но туристите бяха много любопитни да видят стари заводи, изоставени фабрики и празни села.

— Напоследък имам проблеми със свекървата, а и мъжът започна да се оплаква — с тъга в гласа каза Анжела. — А ти как решаваш този проблем?

— Всичко е наред. Всеки от нас води списък с поръчки, ако може така да се каже, където записваме желанията на родителите си. После заедно решаваме кои изискват незабавна намеса. Но това не означава, че покриваме всичко, разбира се, той иска да помага на своите родители, а аз на моите. Не съм против, ако той помага на майка си, но не за сметка на семейството ни.

— Красиво казано — отвърна приятелката, защото точно това беше предложила на Борис, а той по някаква причина се ядоса.

Гневът към свекървата не беше изчезнал. В главата й се въртяха думите, че тя заплашва да обърне Борис срещу нея. Може би Олга Павловна вече беше говорила с него, но Анжела не можеше да игнорира проблема, затова като се прибра вкъщи, реши да разговаря с мъжа си.

— Твоята майка е агресивна. Днес поиска пари от мен. Защо точно тя се обръща към мен, а не към теб? — Анжела внимателно следеше реакцията на Борис.

— Тебе трудно ли ти е да й помогнеш? — студено я попита мъжът.,— Тебе разве трудно ей помочь? — холодно спросил муж.

— Наверное, ты так и не понял, откуда у меня деньги. Это лишь маленькая часть прибыли, а прибыль — это результат работы не только моей, но и моих сотрудников, и моих клиентов, — Анжела снова пыталась объяснить Борису, как устроен бизнес, но он её не слушал.

Он, как и его мать, подозревал жену в том, что она скрывает от него доходы, которые отдает его тёще, игнорируя при этом его мать. Он злился на неё и на себя, что не мог ни заставить жену давать деньги, ни надавить на неё.

В тот вечер они снова поссорились. Борис настаивал, чтобы Анжела в равной мере помогала его матери, а жена утверждала, что это не её проблема, а его.

На следующий день Анжела решила поговорить с сестрой Галиной, у которой тоже были непростые отношения с мужем, грозившие разводом. Они с детства делились секретами, помогали друг другу и строили планы на будущее.

— Ты говоришь, что твоя свекровь хочет часть твоего пирога? — с усмешкой спросила Галина.

— Что-то вроде того, — ответила Анжела.

— А твой муж на стороне своей мамы?

— Он что, глупый? Мой хоть зарабатывает деньги, а твой сидит на зарплате и ещё на тебя жалуется.

— Угу, — с грустью проговорила Анжела.

— Посмотри на себя со стороны. Представь, что у тебя есть подруга со своим успешным бизнесом, — она подчеркнула «успешным», — и тут муж и свекровь начинают требовать, чтобы она их содержала. Что ты на это скажешь?

Раньше Анжела так не думала, всегда видела проблему с точки зрения жены. Но после слов сестры ей стало смешно.

— Мне кажется, — продолжила Галина, — он женился на тебе из-за денег. Думаю, будет только хуже, наверняка он захочет часть твоего бизнеса. Подумай об этом.

📖 Также читайте: — «Что ты мне подарила?» — закричала свекровь, невестка улыбнулась, а муж побледнел

После этого разговора прошла неделя. Анжела не успевала размышлять — бизнес не давал передышки. Но к концу недели, придя домой чуть пораньше, она увидела в гостях Ольгу Павловну. Борис, возможно случайно, а может и намеренно, задерживался.

— Почему бы тебе не рассмотреть такой вариант, — голос свекрови был удивительно ласков, именно это насторожило Анжелу.

— Что вы имеете в виду?

— Мой сын — твой муж, вы живёте душа в душу, так почему бы не привлечь Бориса к своему бизнесу?

— Он хочет открыть своё предприятие, — сразу ответила Анжела.

— Я не про это. Не чтобы он у тебя работал, а чтобы ты дала ему часть бизнеса.

— Вы хотите, чтобы я переписала на него акции? — удивилась Анжела.

— Именно так, это будет справедливо, — согласилась свекровь.

— Хорошо, я не против. Могу продать ему десять процентов акций.

— Продать? — Ольга Павловна не ожидала такого ответа.

— Конечно, продать. Компания стоит денег, если он согласится, десять процентов — шесть миллионов. Не так уж и много, как вы думаете?

Лицо свекрови покраснело — от наглости невестки или от суммы.

— Но это же несправедливо — требовать деньги от мужа!

— Почему? — сразу же спросила Анжела. — Десять процентов — товар, а товар стоит денег.

Ольга Павловна была обижена таким ответом. Она ещё несколько раз пыталась уговорить Анжелу просто подарить Борису часть активов, но та была непреклонна. Готова была отдать десять процентов акций только за деньги. Разозлившись на отказ, свекровь наконец ушла.

Анжела некоторое время сидела в тишине, переваривая слова Ольги Павловны, затем решила поговорить с сестрой.

— Представляешь, свекровь потребовала, чтобы я включила Бориса в число учредителей, — возмутилась она.

В трубке прозвучал смех Галины.

— Что я тебе говорила? Вот откуда ноги растут!

Продължение на статията

Животопис