— Наистина ли е толкова зле? — учуди се Борис.
— Не казах, че е зле. Нямам в момента спестовна сметка, където да слагам част от печалбата за тежки времена. Всяка стотинка ми е планирана, затова поговори с майка си и ѝ обясни, че нямам шкафче, от което да взема пари. А ако искаш да разбереш как работи финансите във фирмата, ето прочети — и извади от рафта три тежки книги.
Борис се почувства засегнат, първо защото го поставиха на място като глупаво момче, второ защото майка му за втори път получи отказ, и трето — че му натрапиха книги. Той уважаваше жена си за това, че от нищото успя да построи свой, макар и малък, но стабилен бизнес. И той самият мечтаеше за такъв, но все още не му се удаваше.
След няколко дни Анжела отиде при майка си. Два пъти седмично я посещаваше, за да се видят, да поговорят и макар вече да беше пораснала, да поиска съвет.
— Свекървата ме умори — каза Анжела след като изпиха чай.
— Нещо сериозно? — прояви любопитство Вера Генадиевна.,— Нещо сериозно? — поинтересува се Вера Генадиевна.
— Даже не знам. Първо молеше да уредя Полина, после се обиди, че приех Галина, а напоследък поиска пари за ремонт на вилата, и Борис застана на нейна страна.
— Хм… — промърмори вече не млада жена. — Това е разбираемо, ти имаш фирма, работиш за себе си, затова те мислят за златна кокошка.
— Кокошка — усмихна се Анжела, — ако знаеха колко малки яйца носи тази кокошка.
— Точно така, те не знаят. Може би трябва да въвлечеш мъжа си в работния процес?
— О, мамо, само не започвай! Не ми трябва Борис да ми диктува какво да правя. И без това имам главоболия със своите хора, а ти искаш да ми добавиш още.
— Все пак свекървата е майката на мъжа ти, струва си да помогнеш, разбира се, в разумни граници.
— Мамо, у Олга Павловна има син и смятам, че той трябва да й помага, а не аз. Имам теб, Галина, брат и племенница.
— Това е добре, но Борис е твоят съпруг и той има майка. Помисли.
— Добре, мамо, ще помисля — съгласи се Анжела.
Тя и сама вече не беше против да помогне на свекървата, но като си спомни заповедния й тон, се замисли: „Струва ли си?“ Защото ако направи първия финансов принос, Олга Павловна скоро със сигурност ще поиска още. И все пак, каквото и да стане, този въпрос трябва да бъде решен.
Борис малко прочете текстовете, които му даде Анжела. Разбра нещо, а на други места беше толкова сложно написано, че реши да го остави за по-късно. Като отиде при майка си, се опита със свои думи да й обясни как работи бизнесът и че Анжела има финансови задължения.
— Тя лъже — отвърна майка му след лекцията му. — Спомни си, лятото твоята тъща ходи на почивка, а жена ти я спонсорира. И сестрата на жена ти не остана встрани — за момент млъкна, за да накара Борис да помисли за думата „жена“, — направи й ремонт, а на майка си купи хладилник и сега прави ремонт на банята. А аз… — тук демонстративно млъкна и разтвори ръце, сякаш показваше празнота.
— Да… — съгласи се Борис.
Веднага си спомни как Анжела подари детски комплект на племенницата си, а тъщата почти месец ходеше на масаж. Много му стана обидно, че майка му остана настрана, затова като се прибра вкъщи, пред съпругата си като учител в училище започна лекция за справедливостта.
Анжела не го прекъсваше, дори й беше любопитно да чуе как си представя Борис нещата. Когато той свърши, постави ръцете си на масата и се обърна към жена си:
— Ние семейство ли сме?
— Да, вярно — съгласи се младата жена.
— А в семейството всичко е по равно?
— Тогава защо помагаш само на своите, а игнорираш молбата на майка ми?
— А, ето за какво става дума — нежно се усмихна Анжела. — Виж, мили, за мен мама винаги ще бъде по-близка. Не се обиждай, но това е факт, както и твоята майка винаги ще бъде твоя майка, затова първо мисля за нея.
— Защо тогава не помогнеш на свекървата си? — попита Борис.
— Наистина ли? — изненада се Анжела. — Не ли аз й подарих пералня? А кой, според теб, сложи климатика? Ти ли? — погледна го в очите, той веднага ги сви. — А кой смени прозорците в спалнята й? Ти ли? — лицето на Борис порозовя.
— Да, това направи ти — съгласи се той, — но…
— Готова съм да помагам на майка ти, но 50 на 50. По-точно, ти влагаш сто лева, аз влагам сто. Но не забравяй за семейния ни бюджет. Съгласен ли си? — попита мъжа си, той неволно кимна.
Разбира се, Борис не беше глупав и прекрасно разбираше, че жена му първо ще се грижи за своята майка, а не за неговата, и че тя вече е направила много за краткото време, откакто са заедно. Докато той за своята майка не е направил нищо. Точно заради това му беше обидно — защото не беше научил да печели пари. И въпреки това в душата му имаше обида към жена му, че е поставила такива условия и че на майка му едва ли ще остане много в бъдеще.
Минали няколко дни. Изглежда Борис е говорил с майка си и й е обяснил позицията на жена си, но Олга Павловна не беше доволна. Тя реши сама да поговори с снахата и когато тя беше сама вкъщи, дойде на гости. След няколко минути разговор свекървата заяви:
— Ако не дадеш пари за вилата, ще накарам Борис да се обърне срещу теб и тогава кой знае колко дълго ще живеете заедно.
— Трябва да вървя — студено отвърна Анжела и тръгна към коридора.
