Жената безразлично сви рамене и продължи да дъвче. — Имаш ли проблеми с краката?
Или може би също артрит? — с усмивка попита тя. — По теб не личи. — Не, но… — Ето виждаш, а аз съм болна.
Инвалид, така да се каже.
Няма ли да обидиш инвалид? — жената театрално въздъхна и постави ръка на гърдите си.
В купето влязоха още две пътнички — млада майка с момиченце около шест години.
Те заеха местата отсреща.
Момиченцето с интерес наблюдаваше случващото се, прехвърляйки поглед от Олга към пълната жена. — Мамо, защо лелята стои в прохода? — попита силно.
— Тихо, Катя — прошепна майката, разопаковаща багажа си.
Олга усети, че привлича внимание.
Хората минаваха по коридора, надничаха в купето, където тя стоеше с чанта и пакети.
Някои хвърляха съчувствени погледи, други — с раздразнение: пречеше на преминаването. — Моля ви — понижи глас и се наведе към жената — разбирам ситуацията ви, но можеше да попитате за разрешение, а не да ме поставяте пред свършен факт.
Пищната жена фръцна нос. — И какво щеше да се промени?
Ако беше позволила, щях да седна.
Или нямаше да позволиш, но пак щях да седна, защото няма друг избор.
Влакът скоро тръгва, а ти все още стоиш.
Сложи багажа и се качвай горе.
Олга усети замайване от задушливостта и абсурда на ситуацията.
В коридора някой нетърпеливо покашля — тя все още пречеше на преминаването. — Всичко наред ли е? — надникна в купето кондукторът, млад мъж с уморени очи. — Дами, да се настаняваме, тръгваме след две минути.
— Тук има малко недоразумение — обърна се към него Олга. — Тази жена зае моето място.
Кондукторът дълбоко въздъхна — често се сблъскваше с подобни ситуации. — Моля, покажете билетите си — помоли той Олга.
Проверявайки данните, кондукторът каза: — Да, долно легло до прозореца, място 23.
А вие? — обърна се към пълната жена.
Продължение на статията.,— обърна се той към пълната жена. Продължение на статията
