„Дойдоха два патрула. Изкарват твоята свекърва. Вика на цялата улица, че си я изкарала виновна, а сега и ме позориш.“
Лукян през цялото това време се препъва из стаята, ту си хваща главата, ту се опитва да ми отнеме телефона:
— Незабавно се обади и кажи, че е грешка! Не мога да повярвам, че си устроила този цирк! Това е моята майка!
— Точно така. ТВОЯТА майка. Не моята. И тя без разрешение влезе в МОЯ апартамент.
— Искаше да е за добро! Сима, разбираш ли какво направи? Трябва спешно да отидем да оправим нещата…
— Боже, какво се случва при вас? — майка ми се показва от кухнята, бършейки ръцете си с кърпа.
— Нищо особено. Просто повиках полиция на бъдещата свекърва, — нервно се усмихвам.
Баща ми се отделя от вестника.
Лукян обикаля стаята на крак, държейки телефона до ухото си:
— Майка, само не се тревожи… Да, ще измислим нещо… Не, не знаех, че ще постъпи така…
— А ти как мислиш, че щях да постъпя? — обръщам се към него. — Ще седя мълчаливо и ще гледам как майка ти си разпорежда в моя дом?
— Това е пълна глупост! — оставя телефона. — Да викат полиция за такова нещо!
— Глупост? — гласът ми звъни остро. — Незаконното влизане в апартамент — това ли е глупост?
— Какво влизане? Това е моята майка!
— Коя направи дубликат на ключа без моето разрешение!
— Сима, стига с драмите… — Лукян нервно поглежда телефона, който не спира да звъни.
— Драми? — усмихвам се. — Твоята майка обикаля из апартамента ми, хвърля моите неща, а аз правя драми?
Телефонът отново се разтърсва от звънене.
— Да, мамо! — вдига слушалката. — Не се тревожи, сега идвам!
— Отлично, — кръстосвам ръце на гърдите си. — Бягай при майчица си. Тя явно има нужда от защита срещу злата снаха, която посмя да се противопостави на нахлуването в собственото си жилище.
— А аз какво да правя? — избухва. — Ти повика полиция! На моята майка!
— Не, повиках полиция на човек, който незаконно влезе в моя апартамент. И знаеш ли какво? Можеш да не се връщаш.
— Наистина, защо? Имаш си мама. Тя по-добре знае как да живееш.
Лукян грабва якето си и изхвърча навън. А аз изведнъж усещам странно облекчение, все едно най-накрая съм свалила от плещите си непосилна тежест.
През следващите половин час получих около десет обаждания от цялото многобройно семейство на Лукян. Но трябваше да вдигна, когато звънна непознат номер:
— Гражданке? Участковият инспектор Петров. По вашия сигнал е задържана гражданката Прасковя Антоновна… за незаконно проникване в апартамента ви. В момента е отведена в участъка. Трябва да дойдете да напишете заявление. Ще можете ли?
Погледнах часовника — осем вечерта. Нека остане до сутринта, да помисли за поведението си.
— Ще дойда утре до девет.
— Добре, но имайте предвид — без вашето заявление можем да я задържим не повече от 48 часа.
— Няма проблем, — за първи път тази вечер се почувствах спокойна. — Повече няма да се опитва. Нощ в участъка е отлично лекарство срещу чужди ключове.
— Разбира се — такива като вашата свекърва са смели само докато мислят, че всичко им е позволено.
Телефонът продължи да звъни от обаждания на роднини, докато просто не го изключих. В последното съобщение от Лукян имаше лаконично: „Утре ще взема заявление от ЗАГС. Поздравления, постигна целта си.“
Интересно на какво ниво на развитие трябва да останеш, за да не разбереш фразата „не пипай чуждия апартамент“ дори след трети път?
Очаквам ви в коментарите!
Благодаря за абонаментите и реакциите. Статии и видеа без реклама.
С абонамент Дзън Про.
