Отваряйки вратата на апартамента, Даря веднага усети, че нещо не е наред. Като включи светлината в коридора, тя видя, че до нейните обувки стоят чужди обувки.
След няколко секунди на недоумение Даря си направи предположение кой може да е. Тя нареди на сина си да отиде в спалнята, а сама се насочи към хола. И наистина, там седеше тя. Таисия Николаевна удобно се беше настанила в креслото с някакъв бульварен роман в ръце.
— Таисия Николаевна, здравейте — поздрави я Даря.
— Е, здравей — отвърна бившата свекърва, без да се отделя от четенето. Да, бивша. С мъжа ѝ те се разведоха преди няколко месеца, но остана нерешен един проблем. Който сега седеше в креслото в апартамента на Даря.
— А какво правите в моя апартамент?
— В твоя апартамент? — вдигна вежди Таисия Николаевна, пак без да спре да чете. — Мило дете, аз съм прекарала тук повече време, отколкото ти. Даря издиша изморено и сложи ръце на кръста.,— Мило, аз съм живяла в този апартамент повече време от теб. Даря въздъхна тежко и се опря с ръце в кръста си.
— Таисия Николаевна, хайде да не се държим като малки деца.
В отговор Таисия Николаевна само се подсмихна.
— Ти прекрасно знаеш, — отвърна бившата свекърва, — че този апартамент е мой. Така че сега аз ще живея тук.
От тази наглост дъхът на Даря буквално се спря. Тя внимателно огледа хола и забеляза някои неща, които преди не са били нейни.
— Кога всъщност дойдохте тук?
— Преди няколко дни, — отговори Таисия Николаевна. — Това е моят дом, когато искам, тогава идвам. Даря никога не беше очаквала, че разводът с мъжа ѝ ще ѝ донесе такива проблеми. С Вадим се запознали преди 10 години. Между тях имало любов от пръв поглед.,Даря излезе на улицата с пътния пакет, който се скъса, докато се връщаше от магазина, и Вадим се предложи да ѝ помогне, като ѝ даде раницата си. Докато стигнаха до апартамента на Даря, двамата разбраха, че искат да се видят отново. Излязоха на няколко срещи и всичко започна да се завърта.
