В понеделник на работа се върна Оксана — колежка от техния отдел. От пръв поглед се виждаше: току-що се бе върнала от почивка. Леки тен, сияещи очи и нова прическа. От нея струеше лекота и прохлада. Оксана се смя, разказваше как са учили с мъжа си сина си да плува, как чайка беше влетяла на балкона им и колко добре беше спала на морския въздух.
Катя я гледаше и вътре всичко се сви от завист. Именно в този ден, докато почиваше с чаша кафе от автомата, тя окончателно реши — ще замине. След две седмици ѝ започваше отпускът. Точно толкова време ѝ стигаше, за да организира всичко.
Катя отвори телефона, намери линк за тур до Геленджик, избра уютен хотел с басейн и закуски. После без колебание въведе данните от картата и натисна „плати“.,Две седмици минаха неусетно. Катя живееше в някакъв странен ритъм – отвън всичко изглеждаше както преди, но мислено тя вече седеше на брега на морето.
Саша, както и преди, прекарваше вечери пред телевизора или заровен в телефона си. Той не забелязваше как съпругата му събира куфарите и купува нови неща за пътуването.
Василиса през цялото това време беше на вилата при Валентина Игоревна. Момичето се чувстваше щастливо – тичаше босо по тревата, помагаше на баба с ягодите, четеше книжки и нетърпеливо очакваше мама да я дойде на гости. За това, че я чака пътуване до истинското море, дори не подозираше.
В събота Катя се събуди рано. Спокойно се изми и облече. Кухнята беше все така неизчистена – късно вечерта Саша беше варил пелмени и не бързаше да оправи след себе си. Катя само бегло погледна към пълната мивка и взе ключовете от колата.
– Ще взема Василиса. Трябва да я изкъпем и да изпера дрехите. В понеделник пак ще тръгне за вилата, – каза тя на мъжа си, минавайки покрай него.
– Само да е на място колата до вечерта, – мърмореше Саша.
Катя замълча. Нямаше какво повече да каже. Когато пристигна на вилата, Василиса изскочи срещу нея в бански и с капки вода по косата.
– Мамичке! Знаеш ли, научих се да гмуркам! – радостно извика момичето.
– Умничка моя! – Катя се усмихна и здраво прегърна дъщеря си. – Толкова ми липсваше!
Когато между другото Катя спомена:
– В понеделник сутринта тръгваме на море. Само двамата: аз и Вася.
Валентина Игоревна само кимна и каза:
– Правилно решение. Нека дъщеря ти види истинското лято, а ти да си починеш.
Катя въздъхна облекчено. Всичко вече беше решено. Оставаше само да дочака понеделник. И каквото и да мислеше Саша – това вече не беше негов проблем. Той сам каза: морето не му трябва. Е, чудесно.
В неделя вечерта Катя наряза зеленчуци за вечеря, сварила макарони и махна от огъня тигана с пържени пилешки бутчета. Всичко изглеждаше както обикновено – сякаш изобщо не се готвеше да тръгва никъде.
Саша се появи в кухнята, протегна се, прозя се и хвърли телефона си на масата.
Катя сложи пред него чиния, седна срещу него и спокойно каза:
– Утре заминавам при мама на вилата. За седмица, може и повече. А кой ще пере и гладя твоите ризи – това е твой проблем.
Саша за миг замръзна с вилицата в ръка.
– Как така заминаваш? – попита той, намръщен. – Имаш отпуск, мислех, че ще си вкъщи. Най-сетне ще се оправиш както трябва.
– Не, реших, че по-добре ще почина при мама, – отвърна Катя със същия спокоен тон. – Ти така или иначе не искаш да ходиш на село, а на вилата е хубаво. Тишина и чист въздух. С Василиса ще прекараме приятно време.
Саша се усмихна криво, отмествайки чинията:
– Ами да, разбира се… А какво да правя аз тук сам?
– Сам каза, че ти е добре и сам, – припомни Катя. – Е, сега ще видиш какво е – тишина, ред, телевизор и любимите пелмени.
Той сякаш отвори уста да възрази, но после махна с ръка:
– Добре. Може би наистина ще ми е полезно малко да остана сам. Поне ще седя спокойно, никой няма да ми вади акъли.
През нощта тя още веднъж провери документите, билетите и резервацията. Куфарът вече стоеше до вратата. Василиса, нищо неподозираща, спеше в стаята си, а Катя за първи път от дълго време се усмихна. Утре ще започне истинското лято. Слънце, море и две щастливи момичета: майка и дъщеря.
На следващия ден, когато Катя и Василиса излязоха от къщата, момичето весело погледна куфара и с любопитство попита:
– Мам, защо ни е куфар? Нали отиваме на вилата?
Катя се усмихна, хванала дъщеря си за ръка:
