​​— Лиза! Ама какво е това? Като плашило си, наистина! Всеки път като те видя, си пак с този халат! Виж се, учи се от Катя, жена на Виталик — тя винаги е изкусно облечена! А ти, като се прибереш от работа, дори не можеш да се приведеш в ред!​​​

​​— Предлагаш ми, след като се прибера от работа, да стоя пред огледалото два часа и да ходя из апартамента на токчета?!​​

​​Лиза се възмущаваше с тих и уморен глас. Това не беше първият подобен разговор с мъжа ѝ. Катя, съпругата на най-добрия приятел на Андрей, като непрестанна сянка стоеше между тях.​​

​​— А защо трябва непрекъснато да гледам изморената ти физиономия?​​​

​​​— Защото наистина съм изморена! Работя, без да спирам, като кон, за четирима, за двайсетима, както искаш го наречи! Вместо да ме подкрепиш, ти тук правиш фарс от нищо!​​

​​— Сега като вляза в кухнята, сигурно ще има макарони по флотски, нали? Или си метнала пилето във фурната и това е? Ама ти си жена, в края на краищата, трябва да имаш желание да се грижиш за мъжа си!​​​

​​​Лиза само вдигна ръце, толкова беше изморена, че трудно можеше да мисли. Беше оскърбително, че той не я разбираше. Тя наистина работеше много, нямаше време да готви или да чисти като в списание. Искаше ѝ се поне час на ден да посвети на себе си, а не да виси в кухнята и да готви.​​​

​​​— Виж каква жена има Виталик, умна е, разумна, такава трябваше и аз да си намеря. Но не, ожених се за теб. Майка ми още тогава казваше, че си кариеристка и няма да има полза от теб. А аз, глупакът, не я послушах, ожених се за теб, а ти нищо не оценяваш!​​​

​​Андрей хвърли парцала, който държеше в ръката си, изнерви се и изхвърча на балкона. Навремето, когато Лиза беше още съвсем млада, можеше дори да изтича след него, да опита да уреди нещата, да спаси ситуацията. Но сега нямаше никакво желание да се занимава с него. Каквото и да направеше Елизавета, каквото и да опиташе, мъжът ѝ винаги щеше да бъде недоволен.​​„Нелюбимата трябва да е идеална. А любимата може всичко, Лиза, запомни това.“ – каза веднъж приятелката ѝ. Тези думи заседнаха дълбоко в паметта ѝ.

Не стигаха другите проблеми, ами и свекърва ѝ можеше да се обади и да започне разговор на същата тема. Че Лиза прекарва твърде малко време вкъщи, и изобщо – като жена, тя трябва да обгрижва мъжа си, иначе той ще си вземе багажа и ще отиде при друга. Само че напоследък Лиза си мислеше, че този сценарий вече не звучи толкова страшно за нея.

Няколко дни по-късно Андрей и Лиза отидоха на рождения ден на Виталик. Там Андрей не се притесняваше да се показва. Ту така ще се покаже, ту иначе, и постоянно хвалеше как Катя готви, как се държи, а междувременно хвърляше погледи към жена си, за да види нейната реакция. Толкова ѝ стана обидно на Лиза, че избяга на балкона и стоеше там, опитвайки се да задържи сълзите си.

Виталик излезе на балкона и ѝ подаде якето си.

— Виж си приятеля – каза тя. – Пред теб се усмихва, а жена ти постоянно я възхвалява. У дома също ми проглуши ушите каква невероятна жена си имаш. Само гледай някой ден да не ти я отмъкне!

Като чу репликата на Лиза, Виталик замръзна за секунда, а след това се разсмя с глас и навикът му да накланя глава назад не липсваше.

— Ех, Андрей си е глупак. А аз на моята, обратно, се случва да ѝ кажа: „Ей, много хубаво, че Лиза работи, та мъжът ѝ няма нужда да работи на три смени.“ На всички им се струва понякога, че тревата при съседа е по-зелена. Недей да обръщаш внимание, той ще се осъзнае, няма къде да ходи!

Лиза изслуша Виталик, но се натъжи, че той не прие думите ѝ на сериозно. Не ѝ се връщаше на масата, но и да си тръгне вкъщи щеше да бъде грубо. Накрая се върна, но дори не повдигаше очи към мъжа си. А Андрей явно беше повече от доволен, перчеше се като паун и сияеше от гордост.

В неговите представи той беше „научил урок“ на жена си. Сега Лиза щяла да осъзнае, че съпругът ѝ може във всеки момент да си тръгне, и щяла да се промени. Щяла да го посреща у дома нагласена, да готви по-добре и повече. Изобщо, той вярваше, че сега всичко щяло да се промени.Но Андрей дори не подозираше, че Лиза мисли за съвсем противоположни неща. Една вечер, след като реши, че все още не е измъчвал достатъчно жена си, той отново започна да върти своята песен.

— А видя ли, Катя си боядиса косата в русо? Постоянно се променя, радва мъжа си, за да не му е скучно! А ти, както беше брюнетка, така си и остана. Поне да направиш нещо с косата си – нова прическа или поне цвят да смениш. Катя се старае! А ти…

Лиза усещаше, че силите ѝ вече я напускат. Само чуваше това име, което вече я изваждаше от равновесие.

— Видя ли какви токчета носеше на рождения ден на мъжа си? Вероятно и вкъщи си ходи на токчета, за да го радва! А пък Катя…

— Катя… Катя! Ами върви тогава при твоята Катя! Какво, мислиш, че под тебе ще се свивам като изтривалка?! Май прекалено много съм се раздавала, щом си се метнал така удобно на шията ми, сложил си седлото и си се разкарваш безгрижно!

— Лиза!

— Недей сега да ми затваряш устата. Аз достатъчно съм те слушала, сега ти ще ме изслушаш! Събирай си нещата и се махай. Апартаментът е мой, събирай багажа и върви да си наемеш някоя стая в обща квартира! И да не забравиш, че колата също е моя, купих я преди брака. А и да не забравяш, че нито пари, нито спестявания имаш! Да не говорим, че аз изкарвам близо четири пъти повече от теб! Всички екскурзии, почивки в чужбина – всичко е благодарение на мен! Мислиш ли, че Катя ще те развежда из чужбина? Тя през живота си един ден не е работила! Катя красавицата, Катя умницата! Ами ти ли ще я издържаш?

Тези думи удариха Андрей като студен душ. Преглътна той, замълча и остана да седи със сбръчкано чело. Беше му обидно, че Лиза не оценява неговата собствена „грижа“. Но на Лиза също ѝ беше горчиво – тя гради кариера, вади пари, работи здраво, след като той не е способен да издържа семейството, а вместо обикновена благодарност, непрекъснато слуша укори и обиди!

Два дни двамата не си говореха. Такъв беше Андрей – не можеше да се извини. Все пак накрая се приближи, сухо каза на жена си, че се чувства виновен, но по изражението му личеше, че е просто ядосан, задето така убедително го сложиха на мястото му.— Мъжа си трябва да уважаваш, за да не се чувства като глупак! — промърмори под нос Андрей веднага след неловките си извинения.

— Ти мъж ли си или дете, на което трябва да му се контролират емоциите? Хубаво си го измислил. Трябва да те издържам, да те обгрижвам, пък и нищо против теб да не казвам, за да не спираш да се чувстваш като мъж. Истинският мъж се чувства мъж, независимо какво се случва около него! А поведението ти, Андрей, изобщо не прилича на някой мъж!

Тук разговорът им рязко прекъсна. Андрей дори се опита да събере багажа си, искаше да даде урок на жена си. Но след последните ѝ думи започна да се страхува, че този път тя може и да не тръгне след него.

Той разчиташе, че ако ѝ наговори гадости, Лиза ще се изплаши и ще започне да му играе по свирката. Но нещата тръгнаха съвсем не според плана му.

И на следващия ден Андрей не говореше с жена си, само мърмореше под носа си, но така и не му достигна смелост да се извини. А и как изобщо да я поучава оттук нататък, след като тя може така рязко да му даде отпор? Истината е, че ако се разведат, той ще остане без кола, без тристайния апартамент, без пътуванията в чужбина, без ресторантите. Всичко това беше благодарение на заплатата на жена му, която тя изработваше с много труд.

Един ден Андрей се прибра вкъщи и видя два куфара до вратата. Тъкмо искаше да избухне, но Лиза не му даде думата — веднага му бутна под носа кореспонденция, която ѝ беше изпратил Виталий. Правилно казват — няма дим без огън. Оказа се, че в телефона има мили съобщения между Андрей и Катя.

Андрей се засуети, опита се да се извини. Но отново искаше да изкара жена си виновна, за да избегне отговорността за постъпката си.

— Ами може би, ако ходеше на токчета, ако ме посрещаше красиво и готвеше прекрасно, нямаше да тръгна никъде!

— А може би, ако работеше нормално, вместо да седиш на врата ми от самото начало, щях да имам време да се погрижа за себе си! Изневярата е личен избор, Андрей. Тя не е обстоятелство. Ти сам реши така да постъпиш и го направи. Това не е случайност, за която можеш да измислиш удобно оправдание.И думите на Лиза поставиха последната точка. Андрей трябваше да събере куфарите си и да си тръгне.

Бързо мъжът осъзна колко сериозно се беше провалил. Катя, както се оказа, съвсем не беше толкова свята, колкото си мислеше. Изискванията ѝ бяха безкрайни, парите ѝ все не стигаха, а и никак не искаше да започне работа.

И Катя след време разбра колко голяма грешка беше направила, заменяйки своя трудолюбив съпруг с толкова непостоянен човек. Само че двамата така и заживяха, взаимно обвинявайки се за нещастната си връзка. Защото ако се разделяха, нямаше къде да отидат.

А Лиза след няколко години отново се омъжи, но този път за друг човек. Работеха заедно, обичаха се истински. И нямаше никакво значение как е облечена тя — в домашен анцуг, в халат или в официална рокля.

Ако обичаш някого, най-важното е той да е до теб, да е здрав и щастлив. А всички тези условности вече нямат никакво значение! Нали така? 🙂

Дереккөз