— Добре, не позволявай – нека отиде в институт, който можеш да си позволиш: съгласна съм! От мен какво искаш?
— Как какво? Помощ финансово – имаш добра заплата.
— Няма да помогна! — изненадващо твърдо каза Марина.
— Защо? — учуди се мъжът: това беше първият отказ за цялото време.
— Не искам! Да, просто не искам. Освен това, скъпи, който го е измислил, той и го води! Не си забравил, нали?
Той не беше забравил: това бяха любимите думи на Лешка, които той често употребяваше към жена си. И ето, те му се върнаха като бумеранг.,Мъжът се намръщи: не това очакваше от любящата си съпруга. А изненадана Марина разбра, че това се случи, защото не се съгласи с него – практически за първи път от дългото им съвместно живеене: до сега тя винаги постъпваше така, както искаше той.
И ето – първото им разногласие. Обиден, Лешка за първи път легна на дивана, сякаш казваше: „Виж какво направи – съсипа нашето семейно щастие!“ Но ако промениш мнението си и се съгласиш да отделиш определена сума за племенника, може би ще ти простя – това можеше да се прочете в погледите, които той от време на време хвърляше към жена си.
Но тя изненадващо не се приближи да се помирят. Не защото беше упорита, а просто не й се искаше! И мълчаливо легна да спи – това беше някакъв бунт на кораба.
„По дяволите!“ – отчаяно мислеше сама в брачното ложе Марина. – „Нима тази компания му е по-важна от мен?“
За съжаление, изглеждаше така: не можеше да се тълкува иначе случващото се.
С времето отношенията с мъжа сякаш се оправиха, но остатък от обида остана. Сега вече се обиди и снаха й: заради липсата на пари нейният син не успя да влезе в престижен университет. И вината, разбира се, беше на Мариша.
Постепенно и това се уреди, и дори отново започнаха да празнуват заедно.
– Мариш, имам едно нещо – Лешка се засрами по навик.
– Нима Ленка пак няма къде да живее? – опита да се пошегува Марина.
– Откъде знаеш? – учуди се Алексей.
Вътре в Марина се стегна: какъв е тоя проблем? А бабината квартира къде е?
– Всичко е наред с квартирата! – успокои я мъжът. – Просто Илюша доведе годеницата си, а тя не може да се понася с Ленка.
– Добре! – уморено попита жената. – А от мен какво искате всички вие?
– Успокой се – каза миролюбиво мъжът, който не планираше скандал. – Може би имаш някакви идеи?
– Имам много идеи, но нямат нищо общо с вас. Единствено мога да говоря с Ильо: нека с годеницата си отидат на квартира под наем, а Ленка, както и да е, да продължи да живее в бабината квартира.
– Не бързай, ще измисля нещо – каза Леша и си добави още храна; беше по време на вечеря.
През нощта Марина не можа да заспи: пак същото! Омръзна й, нямаше сили: или едно, или друго. На сутринта си взе болничен и, без да каже на никого, отиде в бабината квартира, където не беше ходила отдавна – винаги някак си нямаше време. Освен това мъжът уверяваше, че всичко е наред, той ходел редовно.
Видяното я потресе: навсякъде цареше ужасна занемареност. В кухнята, на масата, покрита с мръсни чинии, симпатична блондинка си лакираше ноктите. Илюша, очевидно пропускащ лекции в института, седеше до нея, загледан в телефона си.
– Кои сте вие? – изненада се момичето, когато видя жена, която влезе с нейния ключ.
– Аз съм собственичката на тази квартира. А вие? – любезно попита Марина, едва сдържайки да не извика.
