Марина мразеше зълвата си Леночка, защото тя буквално се опитваше да й открадне мъжа. Как така? Нима родната сестра може на такова нещо? О, че може.
Марина се омъжи за Алексей, когато на сестрата му Лена бяха 15 години: Леша беше с 12 години по-голям.
Младите се влюбиха безумно и решиха да се оженят. И двамата бяха млади, здрави, а Мариша вече имаше собствено жилище – хубав двустаен апартамент, за който плащаше ипотека.
И добра работа: още тогава момичето печелеше много повече от бъдещия си съпруг. Но Марина не беше дребнава и конфликтна: парите не са най-важното! Основното е любовта, а тя, разбира се, я имаше. А това, че Леша помагаше на майка си и сестра си, даже беше добре: значи е добър!
Бащата на Леша ги напусна веднага след раждането на дъщеря им: тя беше светла, а всички останали – брюнети и в двете семейства. Тогава с тестовете за бащинство имаше проблеми. Така че, както се казва, приемете го за факт: нагуляла се е!
Бащата си тръгна, а майката на Леша остана без средства с малката дъщеря на ръце и намрази момичето: точно то беше причината бащата да напусне семейството. Малкият Леша, на когото му беше мъчно за сестричката, пое много грижи върху себе си.
Той буташе количката из двора, докато връстниците му играеха футбол. Водеше момичето в детската градина. По-късно – в училище. Дори понякога пропускаше уроци, за да остане с Лена, когато беше болна: майка им работеше на две места.
Когато сестра му порасна, проблемите не намаляха: пропускаше училище и нищо не искаше. С много труд завърши някакъв колеж. И скоро, при първата възможност, се омъжи.
Слава Богу, – мислеше Марина, която вече се дразнеше от постоянните обаждания на свекървата по всяко време за Ленка, и тихо мразеше и двете. – Може би поне семейният живот ще я научи на нещо?
Разбира се, научи я: скоро зълвата роди син Илюша. И се оказа, че и той изисква помощ. А любящата баба се отдръпна: аз съм още млада, така че – сама, сама, сама…
И отново започнаха молби: сега вече за племенника – да го заведат на лекар, да го гледат, да дадат пари за памперси и плодове. Как да откажеш, бе?
— Мариш, имаме проблем — нехарактерно за себе си се притесняваше мъжът, — Ленка няма къде да живее.
— А преди това къде живееше?
— Преди това беше при мъжа си.
— И какво сега? Изгониха я ли?
— Ти откъде знаеш? – изненада се Леша.
— Ами, досещам се, бе. Допрограми се, козо? А от мен какво искат?
— Пусни я да живее в бабината квартира. Къде ще отиде с тригодишното дете? Аз после ще измисля нещо.
— Там има наематели. А тях къде? И защо не се върне при майка си?
— С наемателите ще се разбера. А с майка й отношенията са напрегнати, ти знаеш.
Да, тя знаеше. А той, както се оказа, се разбра. И зълвата с малкия Илюша се нанесе в бабината квартира. Разбира се, сега за допълнителни пари можеше да забрави – само да плащат навреме комуналните.
Тази квартира Мариша наследи, когато вече беше омъжена. След като прегледаха вещите и направиха малък ремонт, започнаха да я отдават под наем: това беше добра подкрепа. И сега допълнителните пари изчезнаха.
Е, да им е на добре с всичко това! – мислеше Марина, която беше заета с важно нещо: трябваше да прави ин витро – през цялото време жената не успяваше да забременее. Мъжът също участваше в това, разбира се. Но за него това беше по-малко изтощително и по-малко време и усилия и усещания.
