Мария Алексеевна бе сериозна дама и спази думата си: без да пести време, ходеше при сина си, посрещаше булките на прага, водеше ги в кухнята и тихо им разказваше как един ден синът ѝ си сложил миризлив памперс на главата, а после се оплакал от „лошата съпруга“.
— Знаете ли, мило, ако сте с моя син заради апартамента, — казваше с ехидна усмивка, — ще трябва да се грижите за майка ми и да водите внука в детската градина. — А ако не, — продължаваше тя, — няма да видите жилище: този апартамент ще го продадем. Всичко ще оставим на внука. Синът ми не става за семейство, затова ще трябва да помислим за бъдещето, макар и за сметка на благополучието на Пашенька. Кой да знае…
Булките изчезваха толкова бързо, колкото се появяваха. На Паша се наложи да отложи връзките, защото не можеше да си плаща хотел, а и не всяка девойка ще отиде веднага в стаята за запознанство, а майка му забрани да води приятелки вкъщи.
Скоро Паша остана сам: връзките му със съпругата и родителите бяха максимално развалени, дори и приятелите, които първоначално го подкрепяха, започнаха да се отдалечават — той стана мрънкач и бързо омръзна. Първо се обиждаше на Наташа, после на майка си, после на всички, дори и на служителката от МФЦ, която пререгистрира апартамента на негово име на името на сина му.
Разбра, че вече живее в апартамента на птичи права, и позвъни на Наташа.
— Наташ… да поговорим? Аз… ами, разбрах всичко. Искам да се върнеш у дома.
— У дома? Но аз съм си у дома.
— Говоря за семейството. За нас.
— Паш, при нас вече няма „нас“. Има мен. И сина ми. А ти… ти си вече самостоятелен. Справяй се както искаш. Никой не те дразни и не те напряга. Ти го поиска.
Той мълча дълго. После каза:
— Искаш, да помогна с нещо? Там… трябваше да преместиш креватчето на сина и да махнеш борда.
— Ага. Трябваше, преди месец. Вече го направихме сами, не се тревожи. А ти, ако ти се прииска семейство, ела някой път. Да видиш майка си родна. И сина също. Щото скоро той ще вика за съвсем друг мъж „тате“. Съседът помогна с креватчето и сега ме кани на кафе, мисля, че няма да откажа. — Наташа прекъсна разговора и въздъхна.
Не ѝ се искаше да стъпва на същите грешки. С Паш беше свършено още в онзи момент, когато той я унизи в салона. Такова отношение към себе си Наташа няма да прости никому. Дори и заради измисления образ на щастливо и пълно семейство.,Такова отношение към себе си Наташа няма да прости на никого. Дори и заради илюзорната представа за щастливо и пълноценно семейство.
