— Твоите работи? А ти самият дойде при мен. Значи не са само твои. Апартаментът е мой, а Наташа е майката на детето ти и на моя внук. Тя има право да живее както в онзи апартамент, така и тук, при нас. И правата ѝ сега са повече от твоите, защото ти си сам, а те са двама!
— Мамо! Тя тотално се развърза! Излъга ме, че ще излезе за час, а я нямаше цял половин ден!
Свекървата на Наташа, Мария Алексеевна, свали очилата си. Дълго гледаше сина си, после каза: — А ти, Паша, не си ли й лъгал? Поне веднъж в живота си по своя воля поемал ли си отговорност? Винаги ми звъниш в отчаяние, когато трябва да поседна с твоя син! Когато Наташа излиза за час, за да поддържа форма заради теб, глупак такъв! Мислиш ли, че тя си прави маникюра и миглите само за себе си? Тя е красива, поддържа се, не се излежава и не гледа сериали с мръсен халат, а се старае да бъде и майка, и добра съпруга! А ти?! Какво направи за вашето семейство?!
— Какво? Аз, всъщност, работя! Храня семейството! Аз съм отговорен.
— Ти само носиш заплата. А на нея се крепи всичко останало! Тя ми помагаше да гледаме болната баба, докато ти се отмяташе, тя гледа и детето! А ти… винаги си зает: от спалнята до банята си проправяш път — с миризливите си чорапи. Всичко, което носиш в семейството, е критика, нетърпимост и караници.
— Мамо, ти на чия страна си всъщност?!
— На страната на здравия разум. И ако още веднъж ми се оплачеш от Наташа, не само памперс на внука ще му сложа, а бабешки пелени ще ти сложа на главата. А те са по-големи от детските.
— Вие сте се сговорили с нея! Е, добре! Ако вие така, и аз така! — извика той, изправяйки се и излизайки. — Ще намеря нормална жена! И ще се оженя за нея! А тя да си къса лактите… сама с детето! Разведена!
— Ако намериш — чудесно. Но имай предвид: ще поговоря с всяка твоя „жена“. Ще им разкажа какъв си мъж и татко. Нека веднага знаят какво ги очаква, — заплаши Мария Алексеевна. Павел си тръгна, Наташа остана да живее при свекървата си. Не беше лесно: обидно беше и жалко за откраднатата младост заради мъжа. И все пак Наташа беше до известна степен благодарна на съпруга си: той ѝ подари син, момче, което тя обичаше повече от живота си.
А Паша… Паша сякаш не обичаше никого освен себе си.
Две седмици по-късно започнаха „посещенията“. Паша на яд на майка и жена започна да води вкъщи жени. Понякога едната, понякога другата. За това Мария Алексеевна научаваше от съседката. Впрочем, майката бързо пое нещата в свои ръце: тя имаше ключовете от апартамента.
