— Извинете, ще дойда друг път, — Наташа стана, извини се на майсторката, която така и не успя да довърши маникюра ѝ, и бързо заплати, след което тръгна към вратата, отнасяйки сина си. Мъжът ѝ, доволен от себе си, тръгна след тях.
У дома се оказа, че коремът на детето „боли“, защото Паша не се беше погрижил да му смени памперса. Момчето непрекъснато хленчеше, защото не искаше да лежи в кална пелена. Наситеният памперс беше тежък като гиря. На кого би му харесало това? На никого.
— Защо не му смени памперса, Паша? — Наташа гледаше мъжа си, не разбирайки защо именно такъв мъж ѝ се падна.
— Аз… ами… там всичко е… ами, сам знаеш какво! Да го пипам с ръце ли? — сви рамене Паша. — Ти каза, че ще се върнеш след час. Не съм подписвал за това. Мислех, че ще дойдеш и ще свършиш цялата работа.,— Аз не съм се записвал за такова. Мислех, че ти ще дойдеш и ще свършиш цялата работа.
— А ти за какво ми си? А?!,— А ти за какво ми си? А?! — Наташа беше толкова ядосана, че не знаеше как да обясни на съпруга си очевидните неща.
— Аз… Е, явно не за това. Добре, оправяйте се сами. Аз изпълних своята мисия, дълга към семейството е изпълнен. Сега мога да си почина. Ще отида на автомивка, ще напомпя гумите… Може би ще отскоча при Виталик, той ме кани на бира.
Наташа безмълвно положи сина си на пеленалната маса.
— Чуваш ли? Казвам, че тръгвам…
Наташа внимателно свали пелената на сина си и с бързо, ловко движение му я сложи на главата. Точно така, върху светлата коса, която някога бе смятала за привлекателна.
— Изненада. Сега можеш да тръгваш. При Виталик или при Виталина, където си искаш. Бързо опакова сина си и хвана най-необходимите неща, Наташа излетя от апартамента. Тя не мислеше, не даваше отчет на себе си. Най-важното беше да избяга от него. Тъкмо сега. Къде? Да, дори при свекървата. По-добре там, отколкото да остане с човек, който се страхува от мръсна пелена повече, отколкото да изгуби семейството.
Паша остана да стои, бавно осъзнавайки какво точно има на главата си.
— Мамо, тя тотално изтрещя! — възмущаваше се Паша на следващия ден, седнал в кухнята при майка си. — Сложи ми памперс на главата! Ти сериозно ще й позволиш да остане да живее при вас?!
— Тя взе сина ми без да пита! Отвлече го!
— А ти като й крещеше в колата, за какво мислеше? За сина ли? Е, той сега е с раздразнена кожа благодарение на теб… Лежа цял час в мръсна пелена…
— Това не е моя вина! Наташа е виновна! И изобщо, не се бъркай в семейните ми работи!
