— Наташа, къде си?! — гласът на мъжа ѝ, Паша, в слушалката вече не звучеше раздразнено, а крещящо.
— В салона близо до вкъщи, знаеш много добре. Правя си маникюра.
— Казала си, че ще отсъстваш около час. А вече се скиташ някъде от два часа! Аз съм тук сам с детето, то плаче, ще полудея!
Наташа машинално погледна часовника. Наистина, беше минал повече от час. Майсторката се забави, администраторката помоли Наташа да изчака още десет минути, докато майсторката се освободи. Наташа чакаше, пиеше чай, говореше с администраторката и се оказа, че е прекарала там не десет, а двадесет минути. Когато най-накрая седна в креслото, разбра, че майсторката е нова: работата вървеше бавно.
— След половин час ще свършим, ще попитам дали може да забързаме, — спокойно отговори Наташа.
— Детето го боли коремът! Плаче непрекъснато! Не знам какво да правя, — Паша почти крещеше.
— Давал ли си му вода? Може би му е горещо?
— Каква вода и горещо?! Аз не съм лекар, не мога да поставя диагноза по външния вид! Вероятно е болен! Хайде, вкъщи, бързо! Мъчиш и мен, и детето.
— Добре, сега ще свърша и ще тичам, — Наташа беше относително спокойна. Вероятно щеше да стане веднага, ако не познаваше мъжа си. Направиха ѝ само един маникюр на ръка, другата остана без лак.
Майсторката я погледна въпросително, чакайки решение.
— Нека на тази ръка направим просто едноцветно покритие, по-бързо. Без дизайн. Трябва ми бързо да се прибирам вкъщи, — каза Наташа на майсторката.
— Добре, още около десет минути. Ще се постарая по-бързо…
Но майсторката не успя да довърши: вратата на салона се отвори с трясък, сякаш я бяха изблъскали с крак. Паша буквално влетя вътре, бутайки детската количка пред себе си, и започна възмутено да ругае жена си пред цялата зала, докато детето ревеше истерично:
— Ето я! Майка на годината! Седи, прави си ноктите, докато детето ѝ боли коремът! Ти не си майка, а така, само на думи!
Посетителките в салона, други момичета, се обърнаха, фризьорите оставиха инструментите, а майсторката на Наташа изпусна лака от уплаха.
— Какво стоиш? Стани и тръгвай вкъщи! — изкрещя той, бутайки количката с детето към Наташа.
Разбирайки, че синът ѝ нервничи от настроението на баща си и че те създават неудобство на другите посетители на салона, Наташа се приготви да тръгва.
— Но ние още не сме приключили… — прошепна майсторката.
