Когато вратата се затвори, Карина седна на перваза и включи телефона. На екрана нямаше нито едно съобщение. Нито един обаждане. Нито от мъжа ѝ, нито от Лена, нито от свекъра. Само едно: „Сбербанк. Теглене 2500 ₽. Кафе „Вино и риба“.“
Карина не знаеше кое е по-страшно — самият факт или колко лесно всичко се нареди на мястото си. Максим каза, че има „служебна вечеря“. Точно по това време, според СМС-а, той пиеше вино. И едва ли сам.
Тя отвори Instagram. Намери страницата на Лена. Последната история: селфи с тост, а зад гърба ѝ… силует. Този пиджак. Тази ръка. Максим.
Под снимката надпис: „Когато истинските приятели не забравят в важния ден ❤️“
Карина прочете отново. После още веднъж.,Карина препрочете посланието. После го прочете още веднъж. После почувства как целият ѝ вътрешен свят се превръща в прах. И в този прах — отломки от доверието ѝ, надеждата и любовта. Тя винаги е усещала, че Лена се състезава с нея. Но да е така?
Не заплака. Не извика. Просто изключи телефона. После отвори шкафа, извади куфара — същия от отпуска преди две години — и започна да подрежда вещите.
В този момент някой позвъни на вратата. Не силно — кратко. Не ѝ се отваряше, но все пак се приближи.
— Карина, здравей. Честит рожден ден, — промълви той. — Аз… ээ… не знам как да кажа, но…
Тя го погледна така, както гледаш човек, който идва с лоши новини, но се опитва да ги опакова с панделка.
— Знаеш ли, случайно видях Макс снощи. Той беше в ресторант с Лена. Мислеха, че никой няма да ги познае. Но аз видях всичко.
Карина мълчеше. В главата ѝ вече нямаше сюжет — само фон: нисък, глух, като в самолет преди падане.
— Той с нея ли е? — попита тя. — Сигурен ли си?
— Ленка се смя като глупачка. Той държеше ръката ѝ. Не изглеждаше като „просто приятели“.
— Благодаря ти, — тихо каза Карина.
— Слушай, ако искаш, мога да поговоря с него. Да му кажа, че е идиот.
— Не трябва. Той не е идиот. Просто е такъв, какъвто е. А аз съм тази, която прекалено дълго се преструваше, че всичко е наред.
Денис си тръгна, а Карина заключи вратата с два завъртания. После отново се приближи до куфара и продължи да събира вещите си. В главата ѝ се търкаляха фрази като: „Ти си лоша съпруга“, „Ти не чувстваш“, „Лена би сготвила“. И всичко това сега звучеше като хор на лицемери, който сам се е надвил.
Час по-късно вратата се отвори. Максим.
— Здрасти, — хвърли той. — Защо не отговаряше?
— Защото ти с Лена празнувахте рождения ми ден.
Той замръзна. На лицето му проблесна не разкаяние, а раздразнение.
— Това беше просто среща. Тя… направи изненада. Искахме после да дойдем при теб…
— Изненада? — Карина се приближи. — Вечеря с бившата ми на мой гръб?
Максим въздъхна. Седна.
— Ти си разбрала всичко погрешно. Просто говорихме. И за теб също. Тя искаше да кажа…
— Какво? Да ми напомниш, че съм нищожна?
Той млъкна. И това мълчание каза повече от всякакви думи.
Карина затвори куфара.
— Тръгвам, — каза спокойно. — Не знам накъде. Но определено — оттук.
— А ти пак лъжеш. Но това вече не е мой проблем.
Тя излезе от апартамента, без да хлопне вратата. Просто я затвори — тихо.,Тя излезе от апартамента, без да хлопне вратата. Просто я затвори — тихо. Как се слага капак на ковчег върху чужди обещания.
