– Какво, скоро и в обръч за фитнес няма да се побереш? – попита с весела насмешка Марияна съпругът ѝ. – Ех, гледай приятелките ти, с това тяхно отслабване вече приличат на ученички. А ти, изглежда, уверено се придвижваш към лагера на хипопотамите.

– Вадо, а аз виновна ли съм, че не мога да отслабна? – попита Марияна с почти сълзи на очи. – Докторът казва, че това е хормонално, ще мине с времето.

– А аз колко време трябва да чакам, за да започне жена ми отново да прилича на себе си? – възмути се Вадим. – Вече двамата едва се събираме в леглото.

– Напълнях само петнадесет килограма след раждането – със сълзи на очите отговори Марияна. – Просто се разпределиха неправилно.

Само преди няколко години Марияна беше заклета купонджийка, която дори 44-ти размер дрехи ѝ бяха големи. Най-красивата студентка във курса – нежна, стройна, елегантна, тя будеше възхищение у всички. Дори ниският ѝ ръст не ѝ беше пречка. До такова момиче и момчетата, едва достигащи сто седемдесет сантиметра, се чувстваха по-мъжествени.

Омъжи се Марияна не само по любов, но и по пресметливост – за най-перспективния кандидат. И като цяло бракът им с Вадим беше успешен. Първите пет години двойката обикаляше чуждестранни курорти, изграждаше кариера и живееше пълноценно. Но после родителите на двойката започнаха да настояват за внуци. Тогава стана ясно, че Марияна най-вероятно няма да може да забременее естествено. Последва лечение с хормони и няколко опита за зачеване.

За година Марияна качи около десет килограма. И още тогава съпругът ѝ започна да ѝ прави забележки.

– Взех за жена кошута, а не крава – мърмореше той. – Кога ще има край на всичко това?​​– Скъпи, ти разбираш, че винаги трябва да се жертва нещо, – отговори на съпруга си Маряна. – Ще забременея, ще родя и бързо ще вляза във форма, ще видиш.​

​​– Надявам се, – погледна я с ужас Вадим. – Защото не харесвам дебели жени.​​

​​Дългоочакваната бременност донесе на Маряна допълнителни десет килограма. Но най-лошото беше, че дори след раждането тя продължи да трупа килограми като на мая, сякаш дори от въздуха. Лекарката ѝ предложи да изчака края на периода на кърмене, но Маряна с ужас разглеждаше каталозите в интернет. Любимите ѝ марки имаха размери само до 46, а сега дори и размер 50 ѝ беше тесен понякога.​​​

​​​– Само се самозалъгваш, – каза ѝ веднъж мъжът ѝ. – Всички тези тренировки вкъщи, упражнения. Имам чувството, че подскачаш пет минути и ядеш цял час след това.​​

​​– Вадик, не е вярно, и с Левушка изминаваме големи разстояния всеки ден, – отвърна Маряна. – С часове обикаляме парка.​​​

​​​– Да бе, само че тези разходки изобщо не се отразяват на кантара, – подигра се Вадим. – Хайде да разделим спалите, почна да хъркаш. Можеш да се преместиш на дивана в стаята на сина ни, или ще преместим леглото му, а там ще си направя кабинет.​​​

​​– Вадим, моля те, изтърпи още малко, – примоли се тя. – Ще отслабна.​​

​​– Кога?! – извика внезапно той. – Вече се катериш по стълбите с пъхтене и червена като домат от напрежение! Колко още трябва да изядеш, за да ти стигне?!​​

​​Маряна бе чувала от приятелки, че разделен сън е първата стъпка към развод. Затова реши да направи сериозна промяна. Уговори майка си да гледа малкия ѝ син всеки ден – тя така или иначе не работеше, а баща ѝ вярваше, че жената трябва да се грижи за дома. И се записа на фитнес – не в модния тип зала, където красиви инфлуенсърки пият зелени смутита, а в обикновен квартален фитнес, където миришеше на талк и пот. Маряна нямаше да може да понесе и подигравките от стройните и лъчезарни момичета.​​​В залата рано сутринта беше прашно и доста празно. Но Марияна вървеше натам, сякаш отиваше на екзекуция. Тя никога в живота си не беше спортувала, дори в училище на въжето висеше като чувал. А сега над нея се беше надвесил треньор – мъж с простовато лице и цяла планина от мускули, който се представи като Николай.

– Донесе ли медицинско, че можеш да тренираш? – попита строго той. – Нямаме нужда от фатални случаи тук.

– Ето го, – протегна му листа Марияна. – Вие наистина ли ще ми помогнете?

– Още питаш, – усмихна се леко той. – Но ще трябва да работиш здраво, и то до краен предел.

– Готова съм, – каза младата жена решително. – Вече нямам сили така да си мъкна това бреме със себе си.

И започнаха тренировките, след които Марияна тихо ненавиждаше всички – мъжа си, треньора, себе си, майка си, която се беше съгласила да ѝ даде тези три часа на ден. Те редуваха различни натоварвания, а програмата постоянно се променяше. Постепенно Марияна разбра, че и тя самата започва да се променя. Да, краката ѝ още трепереха след всяка тренировка, а потта течеше на потоци. Но качването по стълбите вече ѝ се удаваше по-леко. А спортните панталони вече се държаха на връзките си, вместо да прилепват плътно към нея, заплашвайки да се пръснат.

Марияна съвсем съзнателно не обновяваше гардероба си. Беше ѝ интересно да види как ще се промени тялото ѝ за една година тренировки. Общуването с мъжа ѝ беше минимално. Тя разглеждаше ярките му снимки от различни събития в социалната мрежа. На тях Вадим все по-често беше прегърнат от красиви момичета. Усещайки остри бодежи на ревност, Марияна просто увеличаваше усилията си в тренировките.

Когато след половин година треньорът я заведе при боксовата круша, младата жена само се усмихна. А Николай поясни:

– Обемите вече ги премахнахме, но не ти трябва планина от мускули. Ще започнем да тренираме ловкост и скорост. Между другото, купи си въже.– А защо? – учуди се Марияна. – Наистина ли ще ми потрябва?

– Разбира се, ще ти влезе в работа! – засмя се Николай. – Ето такава ученичка ми даде Господ – само спори…

…Малко преди Нова година, Марияна реши да си купи рокля. Тя се готвеше да се върне на работа след майчинството, а малко след празниците синът ѝ щеше да тръгне на детска градина. На общата работа с мъжа ѝ, във фирмата на свекъра, планираха фирмено парти. Жените от нейния отдел също я бяха поканили.

– Госпожице, ама къде сте тръгнали в отдела за големи размери, вие сте максимум четиресет и шести – спря я изведнъж една консултантка. – Елате насам, имаме чудесна нова колекция вечерни рокли.

– Четиресет и шести ли? – изненада се Марияна. – Вижте ме, аз съм със свободно худи и спортни панталони, няма как да прецените.

– Шивачка съм по образование, окото ми не греши – усмихна се консултантката. – Хайде в пробната, ще докарам интересни модели.

Разбира се, Марияна виждаше новите очертания на тялото си в огледалото. Дори си беше купила спортни топове и бельо с по-малък размер, макар че все още си мислеше, че това е заради еластичните материи. Но ето, в пробната за пръв път видя фигурата си в естествения ѝ силует, и неочаквано много си хареса.

Марияна си купи две рокли, а вкъщи се завъртя пред родителите и сина си. Получи комплимент от двегодишния Левчо и щедър финансов жест от баща си за по-нататъшното си преобразяване.

– Е, това е резултатът, дъще! Моя кръв си – упорита – похвали я Руслан Ренатович. – Ето ти пари за козметични салони и нов гардероб. Хайде, не си спестявай нищо. Та ти още не работиш, няма пък от Вадик да просиш.- Благодаря ти, тате, – тя целуна баща си по бузата и се затича да си запише час в салона.

На следващия ден Маряна беше напълно готова за партито. Тя пристигна в познатия офис облечена като за събитие. Дори и след двегодишно отсъствие, охраната веднага я разпозна. Младата жена се изкачи до банкетната зала на бизнес центъра, където се провеждаше партито. Триумфално се насочи към жените от своя отдел. В прилепнала тъмносиня блестяща рокля с пайети Маряна изглеждаше просто зашеметяващо.

– Ох, Маряшче, а ние мислехме, че няма да дойдеш. Вадим каза, че жена му няма да бъде тук. И изобщо, той тук на всички разправя, че тежиш сто килограма. Сигурно за да не те отмъкне някой.

– О, та той рядко си е вкъщи, сигурно вече е забравил как изглежда жена му – усмихна се Маряна, усещайки нечий поглед върху себе си.

Тя обърна глава. От отсрещния край на банкетната зала, прегръщайки младоструйна блондинка през талията, Вадим я наблюдаваше. Спътницата му се приведе към него и почти се увеси на врата му. А Маряна гордо извърна глава и продължи разговора с колежките си. Това беше нейният звезден миг, и тя нямаше намерение да го разваля.

Само минута по-късно Вадим, сякаш нищо не се е случило, дотича до жена си, прегърна я и направи вид, че е чакал появата на съпругата си. А Маряна изведнъж осъзна, че вече одобрението му не ѝ е толкова важно. Тя погледна Вадим, който в сравнение с мъжете от нейната фитнес зала изглеждаше като отпуснат чувал брашно, и каза:

– Трябва да започнеш да спортуваш, мили. Гледай какви бузи си отпуснал, а и коремът ти стърчи. Само на двадесет и седем, а вече си се размекнал.

Вадим отвори уста, готов да отвърне с някоя от язвителните си забележки. Но после се вгледа в жена си и я затвори. Нямаше доводи срещу нейните думи…

Дереккөз