– О, ти все пак си тук, – каза тя, оглеждайки Кристина като хлебарка под лупа. – Мила моя, нека не се правим, че можеш да избягаш от семейството. Ние сме възрастни хора. Хайде спокойно да обсъдим финансовите въпроси.
Кристина се вглъбчи в касата на вратата и изсъска:
– Валер, тук имате семейна среща на века. Аз съм зрител. Само без бой, добре? Новият килим е скъп.,– Само без бой, добре? Новият килим е нов.
Валерия кръстоса ръце на гърдите си:
– Какви въпроси, Надежда Петровна?
Снаха седна направо на дивана без покана и разположи картите на масата:
– Значи. Сега ти си богата жена. Много добре. Късмет. Но. Парите трябва да работят. Консултирах се… – кихна, – с икономисти. Е, с приятелката Людмила Семьоновна, синът ѝ е в банка.
– Кой? – попита Кристина с интерес.
– На охрана. Но е наясно с всички дела! Та… трябва да вложим тези пари. Предлагам – да купим апартамент на Игор. Момчето му е тежко. Колата също е нужна. А и в бизнеса да инвестираме. Ето, племенникът ми Сашка иска да отвори шиномонтаж. Отлично начинание.
– Вие сте гениална, – подсмърча Кристина. – Може ли веднага да напишем завещание за шиномонтажа?
– Момиче, аз не с теб говоря, – изсъска свекървата и се обърна към Валерия. – Ти трябва да разбереш… това не са личните ти пари. Те са за семейството. Ти си в нашето семейство. Значи са за всички.
Валерия бавно стана, приближи се до прозореца и погледна надолу. Дворът – като двор. Мъж влачи диня, баба крещи на внучката. Всичко както винаги. Само че животът ѝ в този момент се обърна с главата надолу.
– Надежда Петровна. Пет години ми обяснявахте, че аз съм никой. Че не съм съпруга, а грешка на сина ви. Че съм снаха с повреден софтуер. А сега ми разправяте как най-добре да разпоредя парите си?
Свекървата рязко скочи.
– Защото сега ти си нашата надежда!
– Късно е. Корабът ви с надеждата отплава. Без вас.
Същата вечер Кристина донесе две бутилки „Советско“ и каза:
– За новия живот. Без свекърва. Без съпруг. Без шиномонтаж.
– С удоволствие ще пия, – кимна Валерия.
Телефонът отново вибрира. Първо обаждане от Игор – игнорира. После СМС от него: „Ти наистина искаш да оставиш всичко за себе си? След всичко, което майка ми направи за теб?“
Секунда по-късно – още едно съобщение. От непознат номер: „Вашият дълг по кредит от 274 000 рубли изисква спешно погасяване. За връзка – юрист Антонов А.В.“
Валерия седна. Кредит? Какъв кредит? Тя никога не е вземала кредити.
– Да, добър вечер. Вие ли сте Валерия Сергеевна?
– Отпуснат е на вашето име преди година и половина. Потребителски. Парите са изтеглени веднага. Вие сте упълномощили Игор Николаевич да плаща.
Петна поплуваха пред очите на Валерия.
– Извинете… Аз нищо не съм подписвала.
– Разбирам. Но имаме договор с вашия подпис. И видеоидентификация.
– Каква идентификация?
– Бяхте заснети на камера, докато уж подписвахте документи. Мога да изпратя записа.
Записът тя гледа след пет минути. На него – тя. Седи в кухнята при свекървата. Пред нея листове. Надежда Петровна подава документите и обяснява нещо. „Тук само подпиши за застраховката, мило, дреболия е“. И тя, глупачка, подписва.
Гласът в слушалката допълни:
– При неплащане… знаете, следва съд.
Кристина гледаше Валерия с такова лице, сякаш ѝ съобщаваха, че ѝ са трансплантирали мозък на скаридка.
– Вале, това какво е?
– Това е… – Валерия си хвана главата. – Това е… катастрофа. Извинете за френския.
След два дни – нов удар. Нотариусът съобщи, че Надежда Петровна е подала заявление за оспорване на завещанието. Молила се, че леля Зоя не е била в съзнание, била заблудена, а истинските наследници са… барабанен тътен… Игор и майка му, като „най-близки духовни родственици“.
Валерия седеше, гледайки стената и разбираше – просто искат да я смачкат. Да я размажат. Да я анулират.
И тогава направи това, което дори сама не очакваше от себе си.
Вдигна слушалката. Обади се. И студено, без истерия, каза на Игор:
– Ние се развеждаме. Утре ще подам документите.,Тя позвъни. И студено, без истерии каза на Игор:
– Ние се развеждаме. Утре ще подам документите.
– И знаеш ли какво? Пари няма да има. Нито стотинка. Нито за гумаджийница, нито за новото дистанционно.
И за пръв път от много години в гърдите ѝ стана леко. Дори страшно леко.
