– Не, гледала съм филма няколко пъти, – смути се Алла под неговия пронизващ поглед.
– Филмът не е същото. Искаш ли да вземеш и да прочетеш?
– Искам, – отговори Алла.
После бабата ги повика на чай. Юра се подпираше на бастун и кълчеше, докато вървеше към кухнята.
– Болиш ли? – съчувстваше Алла.
– Само когато стъпвам на крака.
Дори на празник тя и майка ѝ не бяха слагали маса така, както го направи Екатерина Фьодоровна за чая. Алла беше удивена от чашите със златисти орнаменти. Те бяха толкова тънки и леки, че през порцелана можеше да се види тъмният чай. А тя и майка ѝ пиеха чай от различни дебели стъклени чаши. Чаят също беше вкусен. Алла си помисли, че такива чаши се изваждат само за важни гости. А тя беше просто съученичка на Юра.
– Не се срамувай, вземи бонбонче, – учтиво каза Екатерина Фьодоровна, поставяйки на масата купичка с бонбони в ярки опаковки. Алла винаги имаше бонбони без опаковки.
След чая отново седяха с Юра в неговата стая.
– Живееш ли с баба си? Нямаш ли родители?,— Защо да няма, имам ги. Те са лекари, често пътуват по командировки. В момента са в Африка.
Ето защо Юра не е като всички останали. Той има чудесен апартамент със златни чаши и стъклена витрина. Има майка и баща, и баба с бели коси. Те не купуват бисквити от магазина, бабата ги пече сама. Има си собствена стая с книги…
След обстановката в апартамента на Юра с майка му, жилището им се струваше на Алла ужасно безвкусно и нелепо. Алла прочете книгата за два дни, за да я занесе по-скоро на Юра и да бъде отново в удивителния му апартамент, пак да пие чай от златните чаши.
Оттогава Алла започна често да идва при Юра, дори когато той оздравя. Вземаше книги и четеше вечер, забравяйки за уроците. Добре, че майка ѝ не се интересуваше с какво се занимава дъщеря ѝ. Освен това вечер майка ѝ рядко беше вкъщи. Имаше си ухажор и често дори преспиваше при него.
Те с Юра няколко пъти ходиха на кино, но по-често просто се разхождаха. Той възнамеряваше да стане лекар, като родителите си, а и баба му – бивш гинеколог. На въпроса как иска да се реализира Алла, тя не знаеше какво да отговори.
— Защо ти е институт? Най-важното за една жена е да се омъжи успешно. Запиши се в колеж за счетоводителка. Работата не е тежка, а заплатата е добра, — казваше майка ѝ.
Каква мечта е да станеш счетоводителка? Затова Алла каза, че още не е решила.
Юра не говореше за любов, дори когато се целуваха. След като завърши училище, той просто замина за Москва. Алла и майка ѝ почиваха по това време при някаква приятелка на майка ѝ в Есентуки. Тя дори не успя да се сбогува с Юра, а отиде при Екатерина Фьодоровна, за да поиска новия му адрес и телефон, но се стресна и не посмя. Но тя го чакаше. Той щеше да се върне. А междувременно учеше в колежа и се запознаваше с тънкостите и възможностите на счетоводството.
След завършването на колежа ѝ помогна да си намери работа във фирма Вячеслав, поредният ухажор на майка ѝ. Алла го видя само веднъж, когато майка ѝ го покани на обяд, за да се запознаят.
— Ти вече си пораснала, сама изкарваш пари. Мога спокойно да те оставя и да се преместя при Вячеслав. Ти вече си момиче с приданък, с апартамент, не прави глупости, както аз навремето. Избирай си мъж с ум, не беден, — учеше майка ѝ.
Тя наистина се премести при своя Вячеслав, а Алла остана господарка в апартамента. След това шофьорът на директора започна да ухажва Алла, след като я заведе по работа в банката. Той ѝ приличаше на Юра и може би затова тя отвърна на ухажванията му. Той винаги ходеше с костюм и вратовръзка.
Един ден Алла вървеше от магазина през двора на Юра. Често го правеше напоследък. Пред входа му стоеше катафалка и някакви хора. Алла спря. Изнесоха ковчега и го поставиха на столчета. И изведнъж тя видя Юра. Той стоеше до ковчега, с ниско наведена глава. Алла се приближи до него.
