Мария я погледна, после към крема в бляскавата опаковка, след това отвърна поглед към ръцете си – широки, силни, с фини пукнатини от вода и сапун.
— Благодаря, — сухо каза тя, вземайки пакета.
Алексей кимна доволно.
— Е, добре. Сега ти с крема, аз с Катя, всички сме доволни.
Мария бавно прибра крема в шкафа.
— А за колко време оставате? — тихо попита тя.
Алексей се отдръпна назад, плесна се по бедрото.
— Катя ще остане при нас засега. За няколко дни, може би седмица. Нямаш нищо против?
Мария погледна мъжа си. Той го каза толкова леко, сякаш не разбираше какъв въпрос току-що зададе.
Катя отново се усмихна.
— О, Мария, само не се тревожете, аз не съм капризна. Където и да е, ще се устроя.
Мария кимна.,— Добре, — каза тя.
И тръгна да прави чай.
Сутринта беше влажна и прохладна. Мария излезе във двора с кофа и се отправи към кладенеца, когато чу смях.
Алексей и Катя стояха заедно и се смееха на нещо. Мъжът оправяше нещо на раменете на Катя — прекалено грижовно, прекалено обичайно.
Мария се обърна с гръб и продължи към кладенеца, като наля вода.
— Ой, Маш, няма ли да ми помогнеш? — изведнъж чу глас на Катя.
Катя се приближи, оглеждайки дрехите си.
— Тук има много прах, обувките ми са цялата в кал, — пожали се тя. — Имаш ли четка за обувки?
Мария мълчаливо кимна и влезе в къщата. Извади стара четка и ѝ я подаде.
— Ой, нямаш ли по-нова? Тази е твърда и ще развали кожата.
Мария я погледна внимателно, после към Алексей. Той се усмихна:
— Тук, Катя, не сме в града. С каквото разполагаме, с това чистим.
— Добре де, — промърмори тя, вземайки четката с два пръста, сякаш е нещо неприятно.
Мария се обърна и влезе в къщата. Вече знаеше какво ще последва.
Катя ще се появи с къс халат, като домакиня. Алексей ще бъде услужлив, ще ѝ подава кафе, ще шегува, ще ѝ гледа в очите.
А Мария? Мария просто няма да присъства в тази картина.
Тя постави кофата до печката и си изтри ръцете в престилката.
— Защо я доведе тук? — попита вечерта, когато Катя излезе за баня.
— Какво, ревнуваш ли?
— Глупости, Маш. Ти си мъдра жена.
Просто легна в същото легло, в което беше спала последните двадесет години, и осъзна, че сега е сама там.
На следващата сутрин Мария чу как някой шумно отваря кухненските шкафове.
Излезе от стаята и видя Екатерина. Тя, облечена в къс халат, донесен от града, стоеше до рафта и внимателно разглеждаше съдържанието.
— О, Мария, добро утро! — весело каза Катя, без да откъсва поглед от буркана с крупа. — Няма ли кафе тук?
Мария я заобиколи, извади метална кутия и я постави на масата.
— Разтворимо, — каза накратко.
