— Мария, посрещай, гостенин донесох! — Алексей влез в къщата с широка усмивка, а зад него влезе жена – поддържана, ярка, с скъпото си палто.
Мария замръзна за секунда. Стоеше до масата, в ръцете си – купа с брашно, от която тъкмо щеше да започне да меси тесто. Мъжът ѝ се върна. Но не сам.
— Влизайте, — най-сетне Мария спусна поглед към ръцете си, стръкна брашното от пръстите си. — Ще пиете чай?
Жената с интерес огледа наоколо, намръщи се от селската простота. Алексей остави чантите на прага и се плесна по бедрата, сякаш току-що се беше върнал от дълго пътуване.
— Ето, запознай се, — каза той с усмивка, оглеждайки къщата. — Това е Катя. Катя, това е Мария.
— Много приятно, — отвърна жената, без да крие студенина в гласа си.
Мария избърса ръцете си в престилката и кимна.
— Вие от града ли сте?
— Е, да, — сви рамене Катя. — Още не съм свикнала с такива… условия.
— Условия? — попита Мария.
Катя поклати глава към печката, към резбованата дървена маса, покрита с бродирана покривка. На скамейката лежеше купчина прецизно изгладено бельо, в ъгъла – кошница с картофени грудки, донесени от градината.
— Е, — Катя леко се усмихна. — Не се обиждайте, просто съм свикнала на друго.
Мария не отговори. Усети как нещо неприятно се плъзга вътре в нея, като тежка буца в гърлото.
Междувременно Алексей свали якето си, хвърли го на облегалката на стола и се протегна.
— Е, домакине, има ли нещо за хапване?
— Има, — тихо каза Мария.
Тя се обърна към печката и, без да вдига глава, започна да сваля хляб от рафта, вади масло и сирене.
Катя седна на скамейката, наклони глава на рамо.
— Мария, а къде е банята при вас?
Мария задържа дъха си.
— В двора. Кранът е вдясно.
— Как така? Без топла вода?
Алексей се усмихна и ѝ намигна.
— Не се страхувай, бързо се свиква. Нали, Маш?
— Топлата вода е в банята. Тя се пали в събота, — отговори тя с равен глас.
Катя кимна, като че ли записа нещо важно за себе си.
Мария сложи хляба на масата, поднесе сладко.
— Да, мисля — кимна Катя.
Алексей вече се беше разположил на скамейката, сложил ръце зад главата си.
— О, да, донесох ви още нещо, — спомни си той, отваряйки чантата. — Мария, виж какво ти донесе Катя.
Мария взе чайника от перваза и бавно се обърна. Катя вече изваждаше пакет, увит в шарена хартия.
— Ето, — подаде го тя на Мария.
Мария не бързаше да го вземе.
— Крем, — усмихна се Катя. — Скъп. За ръце. Знам колко тежко е да работиш с земята, кожата се пресушава…
