— А вие какво планирате за Нова година? — попита изведнъж Олег. — Просто дъщеря ми идва, а това ще е първият празник с нея след развода…
— Ами ние… — започна Нели.
— Ще празнуваме всички заедно! — изненадващо обяви Вера Николаевна. — Апартаментът на Нели и Антон е голям, ще има място за всички. И елха ще има, с истински стъклени играчки. И торта-замък, нали, Маргарита? И вече имаме котенце…
Тя се спря, уловила изненадания поглед на снаха си:
— Тоест… ако не възразявате, разбира се. Все пак това е вашият апартамент…
Нели усети как комок се качва към гърлото ѝ. Този момент, когато властната свекърва изведнъж стана просто човек, беше истинско чудо.
— Разбира се, че не възразяваме, — прегърна Нели свекървата си през раменете. — Аз още от самото начало го предлагах.
— А може ли… да се обадя на родителите си? — плахо попита Лиза. — Ще им разкажа за тортата-замък и котенцето…
— И за това, че ще празнуваме всички заедно! — подхвана Маргарита. — Между другото, мисля… може да направим не една, а няколко торти? Малки замъци за всяко семейство?
— Да направим така! — оживи се Вера Николаевна. — Тъкмо знам една рецепта за крем, който държи формата добре…
Олег се усмихна, наблюдавайки цялото това оживление:
— Знаете ли, моята Настя обожава замъци. Дори пише книга за принцеса, която…
— Наистина? — Лиза се обърна към него. — И аз пиша! Само че за вълшебница, която помага на самотни хора да се намерят.
— На колко си? — попита Олег.
— На тринадесет. А Настя?
— На дванадесет. Може би би могла да се сприятелите…
Антон тихо дръпна Нели настрана:
— Виж какво се случва. Вече планират, обсъждат…
— А твоята майка, — прошепна Нели. — Виждаш ли очите ѝ? Като че ли е подмладяла.
В този момент Вера Николаевна увлечено обясняваше нещо на Маргарита, размахвайки ръце:
— И тук, между колоните, може да направим ажурни арки. Ще ви покажа в моите албуми…
— Да ги гледаме веднага? — предложи Маргарита. — Точно сега тестото ми е готово за пробна торта…
— И аз идвам с вас! — скочи Лиза. — Може ли?
— А котенцето ще го доведем ли при вас? — попита Олег. — Вече съвсем се е сгряло.
— Разбира се! — Вера Николаевна нежно прие пакета. — Ще е нашият талисман.
Те се приготвиха да излизат — Вера Николаевна с котенцето, Маргарита с ескизите си, Лиза с албума за рисуване. Олег се предложи да ги придружи — „и да разкажа за режима за хранене на бебето“.
Вратата се отваряше, когато Вера Николаевна се обърна:
— Нели… Благодаря ти.
— За това, че… — затрудни се. — За това, че не се страхуваш да разчупиш традициите. Знаеш ли, понякога се държиш толкова здраво за старото, че не забелязваш как животът минава покрай теб.
Тя си тръгна, а Нели още дълго стоеше до прозореца, гледайки как малката процесия пресича двора. Вера Николаевна разказваше нещо, Маргарита се смееше, Лиза танцуваше наблизо, а Олег носеше нечии чанти.
— За какво мислиш? — прегърна я Антон.
— За това, че понякога просто трябва да позволиш на хората да бъдат себе си. Без роли, без задължения…
Следващите дни минаха в предпразничен суматоха. Апартаментът на Нели и Антон постепенно се преобразяваше. В ъгъла край панорамния прозорец се появи пухкава елха, която избираха заедно с компанията.
— Не, тази е много висока, — критично оглеждаше поредното дърво Вера Николаевна.
— Но е пухкава! — възразяваше Лиза.
— На нея ще стоят добре такива играчки, — добавяше Маргарита.
Олег, който се предложи да помогне с доставката, само се усмихваше:
— Дами, може ли вече да се разберем? Моят приятел с колата вече чака.
В крайна сметка избраха точно тази, която хареса на Лиза — висока и пухкава. Вера Николаевна неочаквано лесно се съгласи:
— Какво пък? Таваните позволяват. И после, — хитро присви очи, — имам доста играчки…
Вечерта на същия ден разглеждаха кутии със стари украшения. Всяка играчка беше увита в пожълтяла хартия, всяка пазеше своята история.,Вечерът на същия ден те разопаковаха кутии със стари украшения. Всяка играчка беше увита в пожълтяла хартия и носеше своята история.
— Този щелкунчик татко ми го донесе от Германия, — разказваше Вера Николаевна, грижливо развивайки фигурката. — А този дом… — замълча за момент. — Това е последният подарък от мъжа ми.
Нели внимателно взе играчката:
— Той е прекрасен. Толкова фина изработка…
— Знаеш ли какво? — изведнъж каза Вера Николаевна. — Хайде да направим така: всеки да окачи на елхата нещо свое. Нещо важно.
— Имам една брошка, — тихо каза Лиза. — Мама ми я остави, когато си тръгваше. Казала, че е за спомен…
— А аз мога да направя играчки от карамел, — оживи се Маргарита. — Ще блестят като истински кристали!
