— Нели, скъпа, аз искам само най-доброто за теб, — Вера Николаевна произнесе думите с такъв тон, че „скъпа“ прозвуча почти като обида. — Ти не разбираш, в нашето семейство винаги…
— Във вашето семейство — може би, — Нели методично подреждаше чертежите на работната маса. — Но сега става дума за моя апартамент и за това как ще посрещнем Нова година.
— Твоят апартамент? — свекървата елегантно се настани в креслото. — А какво да кажем за Антон? Той не е ли член на семейството?
Нели остави молива и бавно се обърна към свекървата:
— Вера Николаевна, нека бъдем честни. Този апартамент аз сама го купих, преди брака. Десет години работих в международна компания, спестявах, изплащах ипотеката… Това е моят апартамент, а не на сина ви, аз го купих и аз ще ръководя тук — заяви Нели на свекървата.
— Ах, пак тези приказки за независимост! — Вера Николаевна оправи перфектно подредената си сива коса. — По наше време…
— По вашето време беше вашето време, — спокойно отвърна Нели. — Сега е друго. И аз искам…
— Знам-знам какво искаш, — прекъсна я свекървата. — Да организираш някакъв модерен фуршет със съседите вместо семейното празненство. Антоша ми разказа всичко.
Нели си пое дълбоко въздух и преброи до десет в ума си. Спокойствие, само спокойствие. Тя е архитект, свикнала да решава сложни задачи.
— Да, искам да поканя съседите. И не просто фуршет, а истински празник. Защото…
В този момент входната врата се хлопна и Антон погледна в кабинета:
— О, мамо! Ти вече си тук…
Гласът му звучеше леко виновно. Нели прекрасно разбираше защо — бяха се уговорили да говорят със свекървата заедно, но Вера Николаевна, както винаги, беше дошла по-рано от уговореното време.
— Тоша, обясни на жена си, — реагира мигновено Вера Николаевна, — че Нова година е семеен празник. Това е традиция…
— Мамо, — Антон седна на ръба на масата. — Нали си говорихме. Времето се променя. И после, нашите съседи…
— Какви съседи? — развълнувано размаха ръце свекървата. — Какво ни интересуват чуждите хора? Имаш майка, имаш жена…
— И просторен апартамент, — твърдо каза Нели. — В който ще се съберат всички, които се чувстват самотни по празниците.
— А познаваш ли тези съседи? — Вера Николаевна скептично повдигна вежда. — Кои са те? С какво се занимават?
Нели се усмихна, спомняйки си последните им разговори на стълбищната площадка:
— Разбира се, че ги познавам. Ето, например, Маргарита от апартамент 15…
— Тази, която постоянно носи някакви кашони? — прекъсна я свекървата.
— Тя е сладкарка, — спокойно продължи Нели. — Прави невероятни торти по поръчка. И сама се е научила, без специално образование. Мечтае да отвори собствена сладкарница.
— Мечтае тя, — подсмърча Вера Николаевна. — По наше време…
— Мамо, — меко се намеси Антон. — Помниш ли как започна ти в училище? Първо беше обикновена учителка, после директор.
Свекървата замълча за миг, явно не очаквайки такъв обрат.
— А още има Воробьови, — продължи Нели. — Прекрасна възрастна двойка. Внучката им Лиза е с тях вече трета година. Родителите ѝ работят в Германия, имат такъв договор…
— И какво? — сви устни Вера Николаевна, но в гласа ѝ се появиха нови нюанси.
— Ами, че момичето много липсва на родителите си. Особено по празниците. Знаете ли как гледа семейните снимки?
Антон се приближи до прозореца:
— А, ето, и Олег идва. Нашият нов съсед, детски лекар.
— Този, който наскоро се нанесе? — прояви интерес Вера Николаевна. — Такъв представителен мъж?
— Да, — кимна Нели. — След развода нае апартамент. Дъщеря му остава при бившата жена. Рядко се виждат…
В стаята настъпи тишина. Чуваше се как капе вода от чешмата в кухнята.
— И какво предлагаш? — най-накрая попита свекървата, но вече без предишния натиск.
— Предлагам да организираме истински празник, — Нели се приближи до прозореца и застана до съпруга си. — Не просто сядане на масата, а вечер, в която всеки да се почувства нужен. Маргарита може да опече торта…
— Една торта за всички? — скептично попита Вера Николаевна.
— Познавайки Маргарита, тя ще направи три, — усмихна се Антон. — И всяка ще бъде произведение на изкуството.
— Лиза ще може да говори с родителите си по видеовръзка, — продължи Нели. — В голяма компания не е толкова тъжно, колкото сама с баба и дядо.
— А Олег? — Вера Николаевна явно се опитваше да запази строго изражение, но това ставаше все по-трудно.
— А Олег… Знаете ли, той разказва невероятни истории от практиката си. Децата го обожават.
