– Настя, разбираш ли, Лина е добра, просто още не се е адаптирала след преместването.
Освен това, за всяка жена е естествено да се чувства стопанка в дома. Наистина ли не ти се иска отново да усетиш майчината топлина и грижа?
– Тате, ти ли я защитаваш? – уточни Настя. – Не мога да повярвам! Ти без да питаш започна да пипаш вещите на мама в моя дом. Как въобще може да се стигне до такова нещо?
– Но, дъще, те все пак просто стоят и събират прах. Защо да страдаш толкова? Лина е права, трябва да продължим напред.
– Твоята Галина може да продължи напред колкото иска – в своята историческа родина. В тази къща вече няма да бъде. Предполагам, че и ти искаш да заминеш с нея? Давам ви два дни да съберете нещата си.
– Изгонваш ни? – викна баща ѝ. – Аз съм дал седем години от живота си за теб, направил съм толкова много добро. А ти просто си готова да изхвърлиш на боклука нашите отношения?
– Тате, ти изхвърли моите чувства. И спомена за мама, явно също. А за доброто? Ти от седем години живееш на мой гръб, на готово.
Ядеш храна, купена с моите пари, зареждаш бензин, ползваш колата на мама. Теб ли не те притеснява? Или наистина си помисли, че всичко това е твое?
Ще те разочаровам – дори след моята смърт няма да имаш полза от тези блага. Благодари на своята скъпа нова фамилия.
– Наистина ли реши да ни изгониш? – Всеволод все не можеше да повярва. – Но защо? Какви са тези дребни придирки? Лина искаше да е за добро. Тя е готова да те приеме като дъщеря.
– Тате, на 24 съм, нека оставим тези розови сълзи за по-малките момичета. Защо жена ти мисли, че домът е твой? Ти ли ѝ каза това?
– Не съм казвал направо, – смутено призна Всеволод, – тя сама реши, че съм бизнесмен. А аз просто не я разубеждавах.
– Е, ето сега жъни плодовете на усилията си. Ще видим колко ще струва вашата любов в твоята комуналка.
Следващите два дни Настя с труд търпя натиска на роднините. Дори Галина се приближи до нея с извинения. А новите ѝ сестри рязко започнаха да обичат стопанката на дома.
Но Настя остана непреклонна. И при виковете на Галина за несправедливостта на съдбата, изпрати роднините си да си ходят.
Когато разбраха, че ще се наложи да се преместят в стая в комунална квартира, мащехата реши да се върне в родния си град. Там подаде молба за развод.
След това бащата молеше Настя да го приеме обратно. Но тя предпочете да живее сама, без роднини наоколо и без изненади.
Автор: Екатерина Коваленко
