– Коя си ти, че да командваш в моя дом?! – крещеше на Настя мащехата ѝ, Галина Ивановна. – Ще кажа на баща ти, той просто ще те изхвърли. Виж ти, командваш тук ей така!
– Всъщност това е моят дом, – уверено отвърна Настя, – той ми е наследство от мама. И вие тук не сте никои. Събирайте си багажа и си тръгвайте веднага.
– Сева, Сева! Твоята ненормална ме унижава и ме изгонва от къщата, – извика мащехата, – веднага се разправи с нея! Не ще търпя такова отношение!
Родителите на Настя се разведоха, когато тя беше на 10 години. За момичето това не беше особена драма.
Вместо това в апартамента настъпи тишина и спокойствие, вместо постоянните скандали. А при майка ѝ неочаквано бизнесът потръгна.
Тя създаде успешна флористична фирма заедно с приятелки. Търговията с цветя при тях не включваше само сглобяването на букети, но и декорирането на сватбени арки, банкетни зали.
Бизнесът вървеше добре, след три години жените купиха собствена оранжерия. Организираха доставки на редки сортове и видове растения от чужбина. Започнаха да се занимават и с ландшафтен дизайн.
Когато Настя завърши училище, вече живееха в къща в покрайнините на града, ако не луксозно, то поне много добре.
Настя се записа да учи за ветеринарен лекар – майка ѝ не настояваше тя да поеме бизнеса, макар и да мечтаеше за това.
Но момичето от малко обичаше животните. В къщата имаше котки, кучета и дори скорпион. Майката не пречеше на мечтите ѝ.
После обаче ѝ откриха рак. Цветущата млада жена угасна за няколко месеца.
Несъмнено непълнолетната още Настя наследи дял от бизнеса, къщата и банковата сметка.
За да не остави дъщеря си сама, бащата се премести при нея в къщата. И остана там. А Настя смени специалността и стана ландшафтен дизайнер.
Сега тя ръководеше това направление в компанията и продължаваше делото на майка си в нейна памет.
С баща си се разбираха добре. И той обичаше животните. Освен това Настя ужасно не искаше да остане сама. Въпреки че вече беше навършила пълнолетие, баща ѝ можеше да се изнесе от дома ѝ.
Но за седемте години след смъртта на бившата му съпруга, Всеволод не беше изказал такова желание. Харесваше му сегашното положение.
Стаята на баща ѝ в комуналното жилище той помнеше с треперене. Много години я отдаваше на непретенциозни студенти и така си осигуряваше допълнителен доход.
Когато баща ѝ тръгна на пътуване с приятели от младостта си до родния си град, Настя дори се зарадва. Татко рядко ходеше някъде или пътуваше без нея.