Билети за влака почти нямаше. Успя да вземе последния. Обади се, че тръгва. На работа вече беше взела отпуск за почивката, така че, може да се каже, ѝ провървя. Остави на децата хиляда наставления, но те все пак трябваше да останат сами за две седмици, така че не беше страшно: не бяха вече малки – дъщерята беше на четиринадесет, синът на дванадесет. Те обещаха, че ще се справят. Синът дори предложи:,Те увериха, че ще се справят. Синът дори предложи:
– Мога да пътувам с теб. Бабата е тежка, сама няма да я вдигнеш.
Света се трогна толкова много, че дори пусна сълза. Ето какъв истински мъж расте, не като Андрей, който беше решил да лети на почивка сам, без нея. И не като бившия ѝ мъж, който прехвърли апартамента на майка ѝ и изгони Света с децата, за да се засели с новата си жена.
– Ще бъде всичко наред, мамо! – обеща дъщеря ѝ.
С тежко сърце Света се качи във влака. Плацкарт, горно легло, два дни път. А там беше майка ѝ с крак, който, изглежда, щеше да се наложи да оперират. И Андрей я беше изоставил.
Но най-голямата неприятност я очакваше във вагона: на полетата до нея вече бяха разположили вещите на бившия ѝ мъж Петя, неговата млада съпруга Леночка и петгодишния им син Вовка.
„Не, това просто не може да е истина!“, помисли си Света.
– Аз с нея няма да пътувам! – заяви Леночка.
– Чакай, сега ще уредим всичко – увери Петя. – Ще се премести някъде другаде. Света, бързо отиди при кондукторката!,– Можеше да се направиш на важна и да кажеш „на теб ти трябва, ти се мръди!“, но и на самата Света не ѝ се пътуваше с тях, затова скри гордостта си по-надълбоко и отиде да моли за преместване.
– Къде да ви преместя? Вагонът ми е пълен! Ако искате, вървете и се разбирайте сами!
Света не умееше да ходи и да моли. Но отново преглътна гордостта си и обиколи два вагона, питайки дали някой би се съгласил да си разменят местата. Хората я гледаха като градска луда и никой не се съгласи на размяна.
– Ей, на теб нищо не може да се довери! – изръмжа Петя, стана и си тръгна.
Леночка впи зелените си очи в Света и прошепна:
– Знам, ти умишлено го устрои всичко това! Не си и помисляй – Петя е мой!
За какво ѝ беше този Петя…
Той се появи след пет минути, сияещ като медна монета.
– Е, реших всичко. Събирай се: вагон пет, място двадесет. Давай, давай, мръдни, какво се пънеш? Договорих се, там мъжът е нормален.
