Когато се срещнаха, Марина каза, че баба ѝ е болна и засега не трябва да я посещават. Юра се усмихна странно и не отговори нищо. А Марина изпита облекчение, сякаш се беше отървала от нещо лошо и ненужно.
Баба скоро се оправи напълно и те с Марина вече не мислеха за Юра.
По-късно Марина научи, че той е заминал някъде с друга момиче.,По-късно Марина разбра, че Юра е заминал някъде с друга момиче.
Марина започна да работи в училище и с радост се занимаваше с първокласниците. Колко са мили и любопитни тези малки „защо“-та! Марина винаги е мечтала да има семейство, мъж и деца. Мили „защо“-та!
Един ден, докато се прибираше вкъщи с малката си кола, която сама бе изработила, тя се замисли и изведнъж я спря полицай. Марина се уплаши – дали не е направила някакво нарушение?
— Момиче, гумата ти се спуска, не усещаш ли, че колата тегли? — попита строго той, но очите му бяха добри, много младо момче.
— О, благодаря ви, толкова съм уморена, идвам от работа, много ви благодаря — Марина внимателно продължи и паркира. Реши да се обади на баща си, но полицаят я настигна: — Нека ви помогна. Къде работите? В училище? Майка ми също е учителка — и момчето се усмихна широко.
Той напомпа гумата и я изпрати. Така Марина се запозна с Дима.
На следващия ден той вече я чакаше след работа. И на следващия, и на третия.
Дима се оказа добър и хубав момък. Гордееше се, че приятелката му учи деца, а след известно време предложи на Марина да се омъжи за него.
— Винаги съм мечтал да намеря някой като майка ми. И да имаме две деца и да живеем дълго заедно!
Той каза това така, че Марина веднага му повярва. От първата минута на запознанството им той ѝ допадна. Има такива хора, които срещаш и не се съмняваш нито за секунда, че са твоят човек за цял живот! На сватбата на внучката си Мариночка и Дима баба дори танцуваше.
Тя се чувстваше леко и щастлива, че внучката най-сетне е срещнала добър човек. В това Полина Кириловна беше абсолютно уверена.
Също както и в това, че у сестра ѝ Лиза, а сега и у нея, на старини се прояви неочакван, но толкова полезен дар — да вижда и усеща човека така, както никой друг не може!
И още, Полина Кириловна пресметна, че сестра ѝ Лизавета, след случая с приятеля, когато този дар ѝ се появи, е живяла още десет години!
Какво щастие – значи и тя още ще се радва на живота и дори ще може да се радва на правнуците си!
P.S. Марина и Дима засега живеят при него, но често посещават баба, помагат, когато е нужно. И вече всички заедно решиха, че когато се появи дете, веднага ще се преместят при нея. Благодаря ви за харесванията, отзивите и абонаментите!
Моля, споделяйте любимите си разкази в социалните мрежи — това е приятно за автора!
