— Казваш, баба ти ще ти остави апартамента си? Това е страхотно, ще имаме къде да живеем, а значи ще можем по-скоро да се оженим. Запознай ме с нея и нека не се бавим — веднага ще се преместя при теб. Нали сме съвременни хора, нали, скъпи? Когато Марина завърши колежа, любимата й баба Полина Кириловна предложи на внучката си да се премести при нея.
Марина и преди често оставаше при любимите си баба и дядо.
Апартаментът им беше голям, в стара сграда с високи тавани. Мебелите бяха стари, по стените имаше картини, а в сервантата стояха удивително красиви порцеланови фигурки. Бабата беше наследила много красиви вещи от своите родители. А Марина обичаше да ги разглежда, сякаш докосваше далечното минало на своите предци.
— Като пораснеш, ще живееш тук и ще се грижиш за всичко, ти си нашата единствена наследничка с дядо. Нещо ще обновиш по свой вкус, а цената на старинните вещи вече я знаеш — виждам колко внимателно се отнасяш с тях, — радваше се Полина Кирилловна.
Когато бабата остана сама, Марина без да се замисля се премести при нея. Не можеше да я остави сама, въпреки че баба се опитваше да се държи бодро, вече беше възрастна.
Освен това на самата Марина просто й харесваше да слуша спомените на баба си. От дете обожаваше историите й от живота и можеше да ги слуша безкрайно много пъти.
А Полина Кирилловна намери в своята внучка не само внимателен слушател и събеседник, но и добра помощничка — с енергичната Марина всичко се получаваше. Да отиде до магазина — няма проблем. Да сготви или измие съдовете — също.
От дете бабата беше научила внучката си на една хитрост — делата трябва да се свършват бързо, за да не пречат на това, което ти е интересно. Свърши работата — спокойно си почивай, проста поговорка, но много важна в живота.
Бабата веднага разбра, когато внучката й се влюби, макар Марина да не й казваше нищо.
Юра учеше заедно с Марина в педагогическия колеж.
Те се сприятелиха точно преди завършването и почти цялото си време прекарваха заедно. Подготвяха се за занятията, правеха планове за бъдещето.
И по някакъв начин стана съвсем естествено, а и всички техни приятели бяха убедени, че скоро ще се оженят.
— Премести ли се при баба? Тя ти завеща апартамента? Това е страхотно, ти си завидна булка, — пошегува се Юра, — А ще ме запознаеш ли с баба?
— Разбира се, че ще те запозная, Юра, тя ми е чудесна, сигурна съм, че ще ти харесам, — весело му отговори Марина.
Баба, научила, че внучката й се е решила да се омъжи, се зарадва за нея. А още повече за младия човек, с когото споделяха общи интереси и същата професия.
