— Съгласна съм, че е по-лесно. Но това е безнравствено.
— И какво да правим тогава?
— Вие с Василий просто трябва да се разведете, — уверено предложи Тамара.
— Това изобщо не може да бъде дума, — отвърна Вера Юриевна. — Не-не. Първо, апартаментът ни е купен по време на брака, значи ще трябва да го делим. Освен това не работя. И не се знае с какво ще живея след развода. И трето, вече ви казах — децата не са на Василий. Ако той разбере, ще остана без издръжка. Не-не, Тамара Викторовна, колкото и да ви възхищавам, аз така не мога. „Тя не може — помисли Тамара с азарт — всички могат, само тя не. Нежеланието ѝ само засилва моята решимост. Да ги разведа вече е въпрос на принцип. На всяка цена! Каквото и да ми струва!“
— Ще ти се обадя, — каза Тамара, тъй като в този момент в кухнята влезе Василий.
— Не можеш да спиш, любим? — попита тя.
— Ами, чу как говориш с някого, — прозя се Василий. — Станах любопитен, дойдох да видя.
— Аз говорих с жена ти, — отвърна Тамара.
Василий широко отвори очи.
— Случи се така, че докато спяхме, тя позвъни — спокойно продължи Тамара. — Аз случайно вдигнах. Тя веднага ме позна. Бях принудена да ѝ разкажа всичко за нас.
— И какво сега? — изплаши се Василий.
— Нищо страшно. Ще се разведете. И ти ще станеш мой мъж.
— Ако искаш, скъпа, мога да уредя всичко, — предложи Василий. — Ще ѝ се обадя, ще ѝ обясня, че всичко е било случайно. Че между нас нищо няма. Даша ще повярва.
— Не искам. И тя няма да повярва. Казала е, че вече не иска да те вижда. Казала, че ако се появиш вкъщи, ще ти направи нещо.
— Какво да правя тогава?
— Сега имаш само един изход.
— Да ме слушаш във всичко, — отговори Тамара. — Повярвай ми, ще уредя така, че всички да бъдат щастливи.
— Ако не ми пречиш. А сега иди да спиш. Имам някои дребни неща да обсъдя с жена ти.
Василий отиде в спалнята. Тамара набра номера на Даша.
— Василий беше тук, — започна разговора Тамара.
— Така си и помислих, — отвърна Вера Юриевна.
— Значи, Дашенька, — продължи Тамара, — моето предложение е следното: Василий се отказва от своя дял в апартамента в твоя полза. Плюс парична компенсация от пет милиона рубли.
— Десет милиона! — уверено заяви Вера Юриевна.
Жените се споразумяха за осем милиона. Обсъдиха и други подробности и се сбогуваха, като си пожелаха спокойна нощ.
Съдбата на Василий беше решена.
Вече на следващия ден той подаде молба за развод. Процесът мина сравнително бързо. В резултат Василий остана без апартамент, а Даша получи от Тамара осем милиона. Скоро след развода с Даша Василий се ожени за Тамара.
След известно време, когато Тамара вече беше съпруга на Василий, тя разбра, че той не може да има повече деца.
— Защо не ми каза по-рано? — крещя в гняв Тамара. — И какво да правя с теб сега? Защо ми трябва такъв мъж? Може да се каже, че се омъжих за теб само заради това. Мечтаех за красиви деца!
— А защо не ми попита по-рано? Аз щях да ти кажа, че съм го направил нарочно, защото не исках повече да ставам баща. Когато Даша роди двама, реших, че трябва да спра. Обърнах се към специалисти. Те ми помогнаха. Но какво променя това, скъпа? Все пак сме добре, нали?
— Не! — изкрещя Тамара. — Не сме добре! И въобще… Развеждаме се. И утре пиши молба за напускане.
— А къде да отида сега? — възкликна Василий. — Нямам дори апартамент. Ти ме принуди да се откажа от него в полза на Даша. А с какво ще живея? Сега съм цял в издръжки.
— По отношение на издръжките ще те успокоя. Децата на Даша не са твои. Тя сама ми каза това. По секрет ми помоли да не ти казвам. Но тъй като се разделяме, реших, че трябва да знаеш. „Поне така ще си отмъстя, — мислеше Тамара. — А иначе какво излиза? Подари ми някаква непозната жена за осем милиона.“
— Как не са мои? — ужасен беше Василий. — Чии са тогава?
— Нямам представа. Веднага след развода направи експертиза и подавай в съда. Твоето дело е сигурно.
След като направи експертизата, Василий разбра, че Тамара го е излъгала.
