Тамара се правеше на невинна, но всъщност беше сигурна, че Даша е усетила нещо. Защото това беше нейният глас, който Даша чу при първото телефонно обаждане. Точно тогава, когато Василий беше в банята, тя вдигна телефона. И го направи нарочно. Видя, че звъни жена му, и отговори нарочно! За да научи Даша, че мъжът ѝ има друга. Тамара беше истинска интригантка. Тя настояваше срещите им да са у Василий вкъщи, въпреки че можеха да се срещат и в нейния апартамент. Тя научи Василий и как да се кара с жена си, за да заминава тя за няколко дни при майка си. „Но вече ми писнаха тези редки срещи,“ — мислеше Тамара сега. — „Искам повече! Искам Василий да бъде изцяло и само мой! И да се виждаме тогава, когато аз поискам, а не когато те успешно се скарат. Срещаме се вече повече от година. Време е да стане мой съпруг и баща на децата ми. Ще имаме красиви деца.“
И когато отговори с нахален глас на обаждането, Тамара беше сигурна, че Даша веднага ще познае гласа ѝ. Дори беше готова да продължи разговора. Но Даша изключи телефона.
— Уплаши се — помисли Тамара. — Във всеки случай няма да остави нещата така. И сигурно ще усети нещо. Възможно е дори тази нощ да се върне у дома, за да провери мъжа си. А това ми трябва.
Два часа по-късно Даша си спомни чий беше гласът.
— Майко мила! — възкликна Даша. — Това беше Тамара Викторовна!
— Коя е Тамара Викторовна? — попита майка ѝ, Вера Юриевна.
— Началничката на Василий — обясни Даша.
Даша разказа на майка си за първото телефонно обаждане.
— Тогава не познах гласа ѝ — продължи Даша. — А сега си спомних. Често звъняше на Василий, а той ме караше да отговарям, когато не можа сам.
— Значи? — попита Вера Юриевна.
— Значи тя сега е с него? А той ме лъже?
— Не се вълнувай толкова, дъще — каза Вера Юриевна.
Но Даша се ядоса сериозно.
— Сега всичко е ясно — продължи тя. — Защо се караше с мен. Сега разбирам и защо му вдигнаха заплатата. Но нищо. Сега ще отида и ще им направя такова веселие, че ще помнят цял живот.
— Това не бива да го правиш, Дашо — предупреди я майка ѝ.
— Ами какво говориш, мамо?! — възкликна Даша. — Не може ли те да се забавляват, а аз не? Не, няма да чакам. Ще мога. Децата ще останат при теб, а аз веднага тръгвам у дома.
— Ама ще се разочароваш — каза Вера Юриевна.
— Защо „ще се разочаровам“?
— Защото ако всичко е както казваш, тази Тамара Викторовна само чака да дойдеш. И твоето идване няма да я изненада. Тя е готова за него. Затова и говореше нахално с теб. Защото не се страхува от последствията, а напротив. Иска вие с Василий да се разделите възможно най-бързо.
— Мислиш ли, мамо, че тя ме чака сега?
— Разбира се, че чака. Постави се на нейно място.
— Права си. Чака. Но какво да правя? Да оставя всичко така, сякаш нищо не знам?
— Защо да оставяш? Не трябва да оставяш. Но и да бягаш посред нощ на другия край на града, също не бива. Сега знаеш, че мъжът ти те лъже. Сега знаеш защо е вдигал всички тези скандали. Можеш да мислиш за развод. Но за развод, който да ти е изгоден. Затова Василий трябва да е сигурен, че нищо не знаеш.
— Но няма да спя в една стая с него.
— Правилно. Нека спи в хола. Намери някакъв повод и го премести там.
— После според обстоятелствата. Най-важното е да решиш какво искаш да постигнеш с развода.
— Искам общият ни апартамент да остане за мен и децата — отговори Даша.
— И това ли е всичко?
— Той ще плаща издръжка.
— Издръжката е ясно — каза Вера Юриевна. — Но освен това нека ти даде и още пет милиона.
— Откъде ще ги вземе, мамо?
— Ще намери откъде. Може да има връзка с началничката. Значи ще намери и пет милиона.
— Аз, разбира се, не съм против. Апартаментът и пет милиона са много добре. Но… Не са ли прекалено високи цели?
— Нормални са — спокойно продължи Вера Юриевна. — Ако имаш късмет, може да вземеш и повече.
— Къде повече, мамо?!
— По хода на делото ще решим. А сега да лягаме да спим. Утро е по-мъдро от вечерта. Може и още нещо да измислим.
— А ако Василий се обади? — попита Даша. — Какво да му отговоря?
— Добър въпрос, дъще — отговори майка ѝ. — Знаеш ли какво? Гласовете ни с теб са подобни. Дай ми телефона си. Ако той се обади, аз ще говоря с него.
— Правилно — съгласи се Даша, подавайки апарата на майка си, — че сега съм много емоционална. Може да не издържа и да му кажа нещо, което после да ни лиши и от апартамента, и от петте милиона.
Вера Юриевна погледна дъщеря си възхитено. „Слава Богу, успокои се — мислеше си тя, — грижи се за апартамента и милионите, а не за измамника мъж.“
