А то вкъщи ходи като някаква омотана лелка, време е да спре с глупостите.
А къде ли изчезна Ксюша? Лера тръгна да провери, хвърляйки пак поглед на часовника. Между другото, странно — свърши толкова много работа, а минаха само двадесет минути?
Ксюша седеше в манежа и въртеше в ръчичките си стария любим будилник на Артьом. Тя върна стрелките с един час назад и се смееше.
И на Лера изведнъж ѝ стана смешно. Все едно дъщеря ѝ, като малка вълшебница, беше разбрала, че мама не успява и беше върнала часовника назад!
Всички нейни страхове, свързани с майчинството и отсъствието на баща ѝ, изчезнаха. Това е нейният живот и всичко ще бъде по различен начин!,Всички нейни страхове, свързани с майка ѝ и тръгването на баща ѝ, изчезнаха. Това е нейният живот и при тях всичко щеше да бъде по различен начин!
Дръпна вратата и се чу гласът на Артьом: „Ох, как ухае толкова вкусно при нас?“
„Това е вечеря за любимия съпруг и татко,“ каза Лера и излезе при него.
„Колко си магична днес, както по-рано! Ксюша, защо мама при нас е толкова красива?“ – при тези думи целият умора на Артьом изчезна.
„Защото нашето дете има дар – може да връща времето назад,“ пошегува се Лера. „Затова днес успях да свърша всичко и съм в отлично настроение.“
„Уау, моят любим будилник?“ – забеляза Артьом.
„А ако говорим сериозно, мама ме помоли да дойда, тя се чувства зле. Ще поседиш ли утре с Ксюша?“ Артьом никога не беше оставал толкова дълго сам с дъщеря си. И когато вечерта Лера се върна от майка си, той само каза: „Как успяваш да се справяш с всичко тук?“ Оказа се, че да останеш с дете не е толкова просто, колкото изглежда! P.S.
„Как сте с Артьом? Мисля, че той обича теб и Ксюша?“ – попита веднъж майка ѝ.
И Лера си помисли, че вероятно няма да успее да обясни на майка си, че семейството не е само любов. Не може да позволиш да те стъпчат. И в същото време не бива да забравяш за съпруга си и да насочваш цялото внимание само към детето. И не става дума, че майка ѝ е бавна или че е направила нещо нередно. Може би бащата на Лера не е бил толкова лош, колкото тя си мислеше досега.
В живота всичко е едновременно по-сложно и по-просто.
„Мамо, много те обичам, при нас всичко е наред, всичко е хубаво!“
„Радвам се, че живеете отделно. Води Ксюша, отидете някъде само вие двамата.“
„Добре, мамо, благодаря!“ – Лера прегърна майка си. Може би не трябва да я съжалява толкова? Всеки има своето щастие. Благодаря за харесванията, отзивите и абонаментите!
Моля, споделяйте разказите, които ви харесват, в социалните мрежи – това е приятно за автора!
