«Аз си тръгвам, стига ми вече!» — избухна Лера, разочарована от бездействието на съпруга си в хаоса на домакинството.

Как се изправяме пред страховете си, когато любовта и семейството не са просто приказка?
Истории

Той виждаше как сутрин Лера страда от токсикоза и се стараеше да ѝ донесе закуска в леглото. Беше прочел някъде, че ако яде без да става, ще ѝ е по-добре.

А Лера мислеше, че е било напразно да се страхува от брака — Артьом сигурно ще бъде отличен баща. И нейните опасения са просто лоши детски спомени. Това, че на майка ѝ не ѝ е провървяло, не означава, че и при нея трябва да е така.

Когато се роди Ксюша, Артьом беше в пълен възторг.

— Виж колко мънички ръчички има! А очите са твои, Лера! Щастлив съм, имам за кого да живея, имам моите любими момичета.

Артьом наистина се стараеше. Започна да работи повече, а вечер идваше и помагаше с всичко. Грижи се за Ксюша, хранеше я и ѝ сменяше дрехите, вършеше нещо по къщата, ако Лера не успяваше.

Понякога майка ѝ идваше на гости и разхождаше Ксюша.

И Лера шепнеше на малкото си дете: — Виж, какъв добър татко имаме? Той е най-добрият на света, той ни обича.

Но един ден Артьом дойде изморен, а на Лера всичко се беше объркало — Ксюша плачеше и беше капризна. Докато ги разхождаха, тя падна в калта. После се развали пералнята.

Артьом не каза нищо, личеше, че е много уморен. Дори не ѝ помогна, а веднага отиде да спи…

— Извинявай, какво правиш цял ден? Мислих си, ти си вкъщи, спиш с Ксюша през деня, после излизате на разходка, понякога поръчваме вечеря, а аз просто се грижа за храната. Може би нещо не разбирам? — попита един ден Артьом, и по гърба на Лера пробяга студена тръпка.

Не може ли и тяхната любов да не издържи на изпитанието на ежедневието? Как да обясни какво е правила цял ден с малкото си дете?,Да оправдава ли се?

Не, Лера ще се опита да свърши всичко преди да дойде мъжът ѝ. Все пак той наистина се изморява на работа и винаги я е подкрепял.

Но от тези мисли всичко ѝ изпадаше от ръцете, не можеше да се съсредоточи — глупаво, разбира се.

Освен това Ксюша вече започна да ходи и пълзи навсякъде. Как другите успяват да се справят?

Лера взе дъщеря си на ръце: — Е, Ксюша, мама нищо не успява, а ти се глезиш. Ще ни се скара татко, играй в манежа, а мама бързо ще свърши всички задачи, добре?

Лера погледна часовника — не знаеше за какво да хване първо. Явно и тя не е особено сръчна, и Артьом скоро ще се разочарова от нея!

Ксюша играеше с играчките и нещо весело приказваше. А Лера се хвърли да готви вечерята. Няма смисъл да се разстройва, просто си беше прекарала деня вкъщи с детето, не е първата и не е последната.

Тя приготви вечерята, закачи прането, изчисти с прахосмукачка цялото жилище. После се погледна в огледалото — Боже, на кого ли прилича!

Лера бързо се изкъпа, дори настроението ѝ се подобри, дългата ѝ влажна коса вдигна с фиби нагоре и облече любимата лятна рокля на мъжа си.

Продължение на статията

Животопис