Той изобщо не помагаше с домакинските задължения. Невъзможно беше да го накара да измие съдовете, да почисти килимите с прахосмукачка или да изхвърли боклука. Григорий се оправдаваше и измисляше десетки извинения.
Понякога, когато настроението ѝ беше на дъното, Карина се ядосваше и започваше скандал. Но не ѝ стигаше дълго, тя не умееше да се ядосва и да се обижда дълго.
Още две седмици минаха тихо и спокойно. Карина гонише от себе си мислите, че връзката ѝ с Гриша не води никъде.,Карина отвори вратата на апартамента и застина на място: днес имаше къс работен ден и се беше върнала по-рано. Гриша обаче по петъци обикновено се задържаше.
В апартамента трябваше да е тихо, но сега в къщата някаква музика гърмеше силно.
Карина внимателно влезе вътре и се насочи към хола. Там Григорий се веселеше: танцуваше под ритмична мелодия и не забелязваше нищо около себе си.
– Гриша? – опита се Карина да надвика музиката.
Григорий широко отвори очи и учудено се загледа в Карина.
– О, вече си у дома! Ела тук!
Той я привличаше към себе си и я завъртя в танц. За няколко минути Карина се наслаждаваше на близостта с любимия човек. После мелодията внезапно спря.
– Какво има за вечеря? – попита Гриша по навик.
– Пелмени. Мързел ми е да готвя, – призна Карина.
Карина се преоблече и сложи вода да заври.
– А ти защо си у дома толкова рано? – попита тя Гриша.
– От днес съм в болничен, – обяви той.
Карина рязко се обърна към любимия.
– Какво? Добре ли си? Какво се е случило? Защо не си се обадил?
– По-тихо, Карина. Всичко е наред. Почти. Виж – вдигна тениската си отзад и показа бинт. – малка авария.
– Толкова се изплаших, – призна Карина.
– Не се тревожи, аз съм як орех!
Изминаха две седмици откакто Гриша влезе в болничен. Оказа се, че наистина няма нищо сериозно, но Григорий искаше да почине, затова помоли познат лекар да му издаде болничен за два месеца.
– Непланирана отпуска! – така го наричаше Гриша.
Карина мислеше, че болничният ще се отрази положително на отношенията им, но Гриша по цял ден не стоеше вкъщи, а вечер, както обикновено, искаше храна и забавления.
След месец Григорий съобщи още една „вълнуваща“ новина:
– Какво? – учудено попита Карина.
– Пари! Карина, забрави ли, че съм в болничен, този месец ми начислиха стотинки. Затова много разчитам на твоята помощ. Живеем заедно, трябва да си помагаме!
– Но имаме отделни сметки, – тихо каза Карина, сякаш се оправдаваше.
Григорий изсумтя. – И? Ще гледаш ли как се мъча?,Григорий фъркна.
