Карина отвори вратата на апартамента и замръзна на място: днес имаше къс работен ден, затова се прибра по-рано. А Гриша обикновено оставал допълнително в петък.
В апартамента трябваше да е тихо, но сега в дома по някаква причина звучеше силна музика.
Карина внимателно влезе и се насочи към дневната. Там се веселеше Григорий.
Карина и Гриша живееха заедно вече година и половина, преди да започнат връзка бяха се срещали няколко месеца.
Обикновено такова суетене не беше характерно за Карина, тя винаги се отличаваше с разум и никога не правеше необмислени постъпки.
А с Гриша всичко се случи някак бързо – той предложи да живеят заедно и Карина веднага се съгласи. Макар и без печат в паспорта, чувствата между тях бяха истински, силни и здрави.
Гриша никога не се противопоставяше на срещите на Карина с нейните приятелки. За разлика от други мъже, Григорий се доверяваше на своята избраница.
По време на поредното събиране Карина сподели мислите си с най-добрата си приятелка:
— И все пак ми е провървяло, Марин. Живея като в приказка, Гришка през цялото време не ми е правил сцени! Той е толкова разбиращ, спокоен! Вероятно той е моята съдба!
Марина се усмихна и разклати празната чаша — веднага дойде сервитьор, за да поднови напитките.
– И ти ли така ще кажеш, — усмихна се Марина. — Карина, защо си толкова наивна! Виж, живеете заедно година и половина, нали?
– Срещаме се почти осемнадесет месеца, и…
Но Марина я прекъсна:
– Не това имам предвид. Той добре печели. Тогава защо през цялото това време не реши да ти помогне, ако те обича толкова силно?
Добре, да оставим ипотеката, ти изплащаш кредита за своя апартамент. Но Гриша дори сметките не плаща, въпреки че ползва ток, газ, вода, интернет.
Той никога не купува храна за вкъщи.
Карина, понякога ми се струва, че си приютила дете, а не възрастен мъж.
Марина се отпусна на стола и внимателно погледна приятелката си. През последните месеци тя беше отслабнала с няколко килограма, лицето ѝ беше побледняло – Карина приличаше само на сянка от себе си.
– Преувеличаваш, — нервно се усмихна Карина.
– Сигурна ли си? Никога ли не ти е минавало през ума, че ти носиш Гриша на гърба си? Че съсипваш живота си заради него?
По пътя към дома Карина не можеше да спре потока от мисли в главата си. Тя непрекъснато преиграваше думите на Марина.
С неохота си призна, че Гриша понякога наистина приличаше на голямо дете.
