Шокиран, Витя послушно седна на мръсния стол и мълчаливо наблюдаваше любимата си. Тя суетно се движеше из кухнята, опитвайки се да намери нещо за ядене.
— О, ето и сладкишите! — изведнъж възкликна Ника и извади намачкана кутия от чекмеджето. Но веднага щом постави кутията, от отворената опаковка изскочи хлебарка.
— Ой! — Виктор изобщо не очакваше такъв обрат. Той стана рязко и се отдръпна към изхода. Мъжът винаги е изпитвал отвращение към насекомите.
— Не се страхувай — засмя се момичето и изсипа бисквитите на чиния. — Те не хапят.
— Ника, но това са хлебарки?! Те бяха в кутията с бисквити!
— Бисквитите са индивидуално опаковани. Те дори не са ги докосвали — отговори Вероника с удивително спокойствие. — Тези хлебарки вече ме докарват до полуда! Какво ли не съм пробвала да ги изтребя, а те пак се появяват и се появяват.
— А пробвала ли си да чистиш вкъщи? — не издържа Виктор. — Това е ужас, Ника!
— В какъв смисъл? — очите на момичето изразяваха искрено недоумение. Тя не разбираше от какво е недоволен приятелят ѝ.
— Ти сериозно не забелязваш цялата тази мръсотия?
— Разбира се, че я забелязвам. Не съм права — въздъхна Вероника обидено. — Казвам ти, нямам време за чистене. И какво толкова? Живея сама, а рядко идва някой на гости.
— Не е чудно — пробурча Виктор. — Значи смяташ, че това е нормално? Мръсотия, боклуци, хлебарки? Скоро ще ти се появят и мишки!
— Няма да се появят. На такова високо място няма гризачи. Но с насекомите наистина трябва да се направи нещо…
— Да се направи нещо? — подигра се Витя. — Тук трябва да се чисти, Ника! Да се изхвърли целият боклук! Тук няма къде дори да стъпиш. Наистина ли те устройва това сметище в дома ти?
— Слушай, вече не съм малка, за да ме поучаваш! — прекъсна я момичето. — Чистотата в дома не е най-важното в живота. Ще ме разлюбиш ли заради това?
Въпросът на приятелката го изненада. Сега Виктор наистина не разбираше какво чувства към нея. Само преди десет минути Вероника му се струваше идеална, но сега той виждаше, че това е далеч от истината.
— По-добре ще тръгвам — отговори сухо Витя. Той остави букета с рози върху купчината боклук и, маневрирайки, се насочи към изхода.
— Къде? А чаят? — Ника бързо излезе в коридора след него. — Какво се случи, не разбирам?
— Точно това е, че ти не разбираш — изстреля Виктор. Той погледна Вероника с разочарование, прекрачи прага и мълчаливо изчезна зад стълбището. По пътя към вкъщи си спомни всичко, което се беше случило между тях. Сега той разбираше защо тя никога не беше мила съдове у тях, защо можеше да оставя кашони от пица и друг боклук на масата. Той си мислеше, че бърза за университета или проверява какъв е като домакин, но не! Това беше нейният навик, който, за щастие, остана само при нея и не се разпространи в апартамента на Виктор.
Този случай сложи край на връзката между влюбените. Момичето още се опитваше да спаси романа с Витя, но той вече нямаше желание да поддържа връзка с приятелката си. Така и не успя да приеме странната ѝ склонност към безпорядък и битови навици, а тя не пожела да се бори за чистота заради любимия.
