— Кой е там? — чу се познат глас.
— Аз съм, — отвърна Витя с не свой глас. Искаше да изненада приятелката си и покри с длан око.
След половин минута той чу скърцането на отключващата се брава, а секунди по-късно видя учуденото лице на Вероника:
— Витя?! — с възклик на изненада, като не отвори вратата докрай, момичето каза. — Какво правиш тук?
— Дойдох на гости при теб, — отвърна самодоволно той. — Ти самата каза, че мога да се появя по всяко време. Мога ли да вляза? Или ще ме държиш на входа?
— Разбира се, влизай, — Вероника разтвори вратата и пусна Витя в апартамента. Но щом момчето влезе, веднага усети неприятна миризма. След няколко секунди мъжът буквално онемя от видяното.
Цялото антре беше затрупано с боклуци. По пода лежаха дрехи, обувки, еднократни прибори, съдове, плюшени играчки, опаковки и всякакъв друг боклук, който му беше мястото на сметище, но не и в жилището на Ники.
— Ела, ела, — без да обърне внимание на объркването на Витя, момичето го покани да тръгне след нея и изчезна в кухнята. За да я последва, Витя трябваше да прескача боклуците. Той се отдръпна от идеята да ходи по чорапи на такова мръсно място и не събуваше уличните си обувки.
— Сега ще сложа чайника, — от ъгъла се чу спокоен и дори леко радостен глас на Ники.
Виктор стигна до кухнята и изпадна в още по-голям ужас. Целият кухненски комплект, микровълновата, хладилникът и печката бяха мазни и покрити с някаква сажда. Мръсните съдове, неизмивани с месеци, се трупаха в купища по масите и в мивката.
Напълно случайно погледът на Витя се спря на прозореца. Там беше залепена лепенка, покрита с огромно количество комари и мушици.
— Тук някой живее ли?
— Аз живея. Защо?
— Ами… Много неща има, — опитвайки се да намери думи, отвърна Витя.
— О, да… Не е много чисто при мен. Рядко съм вкъщи и нямам време за това, — Ника се опита да обясни ситуацията. Но това не облекчи Виктор. Напротив, той се ужасяваше все повече. Неговото любимо и толкова красиво момиче стоеше до мазната печка и се опитваше да налее чай в мръсни чаши. Тази картина създаваше дисонанс в главата му. Той не искаше да вярва в случващото се и отчаяно се опитваше да оправдае Ника.
— Намери си място, където да седнеш, — домакинята посочи към масата, която също беше затрупана с боклуци.
— Ем… Може би не е нужно? Не съм много гладен, — изтърси Витя. Не искаше да обиди Вероника, но и не смееше да направи вид, че нищо не се случва.
— Как така не е нужно? — момичето се усмихна и се приближи до стол, хванала го за облегалката, изсипа всичко отгоре на пода. — Ето, сядай. Сега ще намеря някакви бисквитки и ще пием чай.
Шокиран, Витя послушно седна на мръсния стол и мълчаливо наблюдаваше любимата си. Тя суетно се суетеше из кухнята, опитвайки се да намери нещо за хапване.,— Ела, седни. Сега ще намеря някакви бисквити и ще пием чай заедно.
