— Слушай, вече не съм малка, за да ме караш на изпит! — прекъсна я момичето.
— На кого говориш, синко? — бабата, седяща край входа на старата сграда, сякаш портиерка, огледа внимателно момчето с големия букет.
— На Ника, знаете ли в кой апартамент живее?
— Вероника?! — погледът на бабата се промени. От интерес към осъждане. — Кажи ѝ, че целият вход се оплаква! Невъзможно е да се живее.
Виктор с учудване погледна бабата и разбра, че страда от старческа деменция.
— Разбира се, ще ѝ предам, благодаря. — промърмори той и, без да слуша бабката, тръгна да търси квартирата на любимата си. — Ех, бабулка… Не е случайно, че в интернет има толкова много картинки със старици на пейки. Само такива клишета слагат…
Вероника и Виктор се запознаха в интернет. Те активно си пишеха и най-сетне решиха да се срещнат.
Щом Витя видя Ника на живо, веднага разбра, че между тях може да възникне нещо. Момичето беше много красива и ярка. Такива винаги привличат вниманието.
След като поговориха с Вероника в кафене, младият човек изобщо не се разочарова от нея. Тя беше толкова мила, колкото и по време на двумесечната им кореспонденция.
Съдейки по това, че Ника също не сваляше очи от момчето и се смееше на всичките му шеги, Виктор стигна до извода, че и той ѝ харесва. След кратката среща двамата решиха да продължат общуването си. Уговориха се да се видят отново.
Витя окончателно се убеди, че Вероника му пасва идеално. Високото, стройно и красиво момиче предизвикваше буря от емоции у него. Тя му се струваше толкова перфектна, че Виктор дори не можеше да повярва на щастието си.
