— И аз искам да празнувам, а не да прекарам празника в кухнята, обслужвайки гости. Имам право на това!​

Алексей не можеше да намери подходящите думи, за да започне този сложен разговор. Няколко минути по-рано му се беше обадила майка му и съобщила, че планира да ги посети за Нова година.​

Преди година родителите на Алексей, заедно със сестра му Наталия и нейния съпруг, също бяха посрещнали Нова година у тях. Всички останаха доволни, освен съпругата му Светлана.​

Светлана тогава много се измори, и веднага след като гостите си тръгнаха, категорично заяви, че това е последният път, когато празнуват Нова година с гости в дома си. Алексей се съгласи с решението ѝ, и те се договориха повече да не го повтарят.​

По телевизията тъкмо вървеше реклама за празнуване на Нова година в загороден пансион, и Светлана веднага се оживи.​

— Льоша, какво ще кажеш тази година да не празнуваме у дома? Маша и Сергей планират да отидат в загороден хотел за няколко дни. Поканиха ни да отидем с тях. Ще отпразнуваме Нова година, ще си починем малко и на децата ще им бъде забавно.​

Маша и Светлана работеха в една и съща фирма, а децата им бяха почти на една възраст, което ги правеше близки приятелки. Семействата често прекарваха уикендите заедно сред природата.​

Алексей трябваше да разочарова съпругата си:​

— Няма да можем да отидем с Маша и Сергей. Вчера мама се обади и каза, че планира да дойде за Нова година.​

— Сериозно? Отново у нас? Защо не може да отпразнува Нова година с Наташа? Те живеят наблизо.​

— Наталия с мъжа си и сина също ще дойдат при нас. Те не искат мама да пътува сама – ще ѝ бъде трудно.​

— Чудесно, — намръщи се Светлана, — а ти си знаел и си мълчал?​

— Мама ми се обади едва вчера. Просто нямах време да ти кажа.​

Светлана беше побесняла – спокойствието на съпруга ѝ и неговите близки я възмущаваше.​​— А с мен за това няма ли да се посъветваш? Миналата година ми беше достатъчна! Всички се веселят, а аз стоя в кухнята, организирайки празник за всички останали.

​— Но нали Наталия ти помагаше?

​— Помагаше? Постоянни въпроси вместо помощ! „Къде са чашите? Защо няма салфетки? Къде са чиниите?“ По-лесно ми беше да направя всичко сама. И никой дори не изми чиниите след себе си. Такъв празник повече не ми е нужен.

На Алексей му беше неудобно да откаже на майка си. Реши да се обади на сестра си — мислеше, че с нея ще бъде по-лесно да се разберат.

​— Наташа, здравей!

​— О, Льоша, здравей! Ще дойдем при вас за Нова година. Какво да донесем? Имате ли някакви желания?

​— Тъкмо за това ти се обаждам. Планираме да посрещнем Нова година с приятели на почивна база – започна неуверено Алексей.

​— Как така, Льоша? Нова година е семеен празник! Вече сме взели билети. Чакай ни сутринта на тридесети. Хайде, чао, нямам повече време да говоря.

Светлана чу целия разговор. Напълно кипеше от възмущение.

​— Не, аз повече това няма да го търпя. Семеен празник да си празнуват у тях. Ние сме си наше семейство и ще отидем с Маша и Сергей. Сега ще им звънна, докато още има места.

Алексей разбираше съпругата си, но не знаеше как да откаже на роднините. Светлана обаче не губеше време и вече беше набрала номера на приятелката си.

​— Маша, представяш ли си, отново неговите роднини решиха да дойдат за Нова година при нас. Няма да издържа.

​— Светле, ама това беше очаквано. След като миналата година останаха доволни, сега ще идват всяка година. Ние ви каним при нас, няма да съжалявате.

​— Резервирай ни пакети. Желателно е да тръгнем на тридесети – те ще дойдат точно тогава.В разговора се намеси Алексей:

— Това е неудобно, а и цените са високи по празниците, особено ако сме с деца.

— Но ще бъде весело. С гостите също не излиза по-евтино, а така ще се приберем в чист дом, без никакви грижи. Обади се на Наташа или на майка ти и им кажи, че няма да ни има.

Този път Алексей реши да се обади на майка си.

— Мамо, заминаваме за Нова година в хотел извън града, така че няма да ни има. Ще трябва да върнете билетите.

— Благодаря ти, синко! Сега дори собствената ти майка не може да дойде при теб. Вече съвсем не искаш да имаш нищо общо с роднините си. Все слушаш тази твоя Светочка, която настройва главата ти срещу нас.

Светлана не издържа и взе телефона от мъжа си.

— Марина Василиевна, аз също искам да прекарам празника, а не да стоя в кухнята, обслужвайки гости. Имам право на това. Миналата година видяхте, че у нас няма място. Лятото можем да дойдем у вас на почивка, дори можем да оставим децата при вас за ваканцията. Но Новата година искаме да посрещнем както ние желаем.

Тя затвори телефона и се обърна към мъжа си:

— Правилно ли казах? Нека връщат билетите. А относно парите — не се тревожи. Резултатите ми тази година са много добри, ръководството обеща да даде премии за Нова година. Ще стигнат и за пътуването, и за подаръците.

Алексей беше изненадан от решителността на жена си. Никога досега тя не бе говорила с майка му по този начин. Отношенията на Светлана със семейството на Алексей никога не са били особено близки, но открити конфликти между тях не възникваха. Виждаха се рядко, а при техните срещи Светлана само мълчаливо изслушваше критиките на свекърва си и не спореше.

Миналата година, когато роднините дойдоха да посрещнат Нова година у тях, това беше тежък период за Светлана. Тогава тя категорично реши — повече това няма да се повтори.

Алексей въздъхна с облекчение, мислейки, че въпросът е решен, но на следващия ден му се обади сестра му. Тя не говореше — тя крещеше.

— Какво си въобразявате?! Това е пълна липса на уважение от тази твоя жена! Мама иска да дойде при вас, а вие заминавате!? Отменяйте плановете си! Тя няма намерение да връща билетите!​— Наташа, но нали пристига не само мама, а и вие със сина си.

​— Мама се страхува да пътува сама на тези години.

​— Ако се страхува, да не пътува. Ние няма да променяме плановете си. Почивката вече е платена, тръгваме на тридесети сутринта за пет дни.

​______

​На 29 декември Алексей и Светлана се прибраха по-рано у дома, куфарите бяха стегнати, а настроението – празнично. Внезапно се чу звънец на вратата. Алексей отвори и застина изненадан – на прага стояха щастливи и доволни гости.

​— Не ни очаквахте? Решихме да дойдем с колата по-рано, за да ви хванем преди заминаването. Няма да ни изгоните, нали? – уверено заяви Марина Василевна, майката на Алексей.

​— Но нали тръгваме… – смутено каза Светлана. Тя беше сигурна, че въпросът вече е уреден, и не знаеше какво да прави сега.

​Дъщерите тъкмо се бяха прибрали от училище. И те изглеждаха объркани, защото всички вече бяха настроени за почивката извън града, а не за скучно седене с близките на отрупаната маса и гледане на телевизия.

​— Мамо, няма ли да отидем в почивната станция? – попита по-малката дъщеря.

​— Ще отидем. Няма да променяме плановете. Влизайте, събличайте се, сега ще решим всичко, – уверено отвърна Светлана.

​Тя нахрани гостите, които току-що бяха пристигнали, направи им чай и каза:

​— А сега да обсъдим. Бяхте предупредени, че няма да сме у дома. Нормалните хора не отиват на гости непоканени. Затова ще пренощувате тук, а утре сутрин – обратно по пътя. Защото ние заминаваме.

​Изражението на лицата на гостите беше неописуемо. Такава решителност не очакваха.

​— Какво? Какво си позволявате? Така не може с майка! – възмутено попита Наталия.— А на какво разчитахте? Че ще отменим плановете си и ще хукнем да купуваме продукти за трапезата на Нова година? Не, така няма да стане.

— Можем ли поне да останем у вас, докато почивате? Но мама би искала да остане у вас няколко месеца, докато в нейния апартамент тече ремонт.

— Не, всичко заминава с нас. Ние в курорта, а вие – у дома.

На сутринта, изразявайки недоволство, гостите си тръгнаха. Алексей прегърна жена си и се извини за своите роднини. Той беше изненадан от нейната решителност — самият той не би могъл да постъпи така.

Телефонът прозвъня. Бодрият глас на Сергей се чу в слушалката:

— Е, готови ли сте? Потегляме след половин час и ще ви чакаме на завоя.

Светлана и Алексей с децата се качиха в колата с чудесно настроение и тръгнаха да посрещнат Нова година.

Как мислите, постъпи ли правилно младото семейство?

Автор: Виктория Сова

Дереккөз