Катя работеше в аптека, която работеше денонощно. На сутринта след работа отиде при баба си. У дома никой не я очакваше. Мъжът ѝ Юрий беше още в болницата. Той беше приет с двустранна пневмония. Пневмонията, слава Богу, беше излекувана и го подготвяха за изписване, но му се появи пристъп на апендицит. Вчера го оперираха.
Бабата се зарадва на внучката си:
— Сърцето ми усещаше, че ще дойдеш. Още от сутринта изпекох палачинки. Разсъблечи се, измий си ръцете и на масата. —
Бабата беше единственият близък човек за Катя, освен мъжа ѝ. Майка ѝ почина, когато Катя беше първа година в колежа.
Майка ѝ дълго време се бореше с онкологията. Баща ѝ момичето не познаваше. По откъслечни разговори на възрастните разбираше, че майка ѝ в младежките си години е имала голяма и светла любов, която е завършила с нейното раждане.
Катя се срамуваше да разпитва майка си или баба си. Честно казано, никога не се е чувствала нещастна заради неговото отсъствие.
Те живееха добре и спокойно с майка ѝ. Майка ѝ работеше в училище, преподаваше английски език и се занимаваше с репетиторство. В материално отношение момичето никога не се е чувствало ощетена. Майка ѝ и баба ѝ я обичаха и не ѝ отказваха нищо.
Бабата овдовя рано и повече не се омъжи. Целият смисъл на живота ѝ беше в дъщеря ѝ, а по-късно и във внучката.
Майка ѝ мечтаеше дъщеря ѝ да стане лекар. Но всички мечти бяха помрачени от болестта. Тя разбираше, че ѝ остава малко време, а една баба няма да издържи дългото обучение на внучката ѝ в медицинския факултет, затова Катя се записа във фармацевтичен колеж.
Внучката с апетит ядеше палачинки с малиново сладко.
А бабата оглеждаше ботушите ѝ:
— Ботушите ти вече се разпадат. Твоя скъперник не ти дава пари за нови? —
— Мисля, че ще издържат още този сезон. Скоро идва пролетта, тогава ще мога да ходя с маратонки. Знаеш колко пестелив е Юра с разходите. Аз, разбира се, ям много икономично, докато е в болницата, но много пари отидоха за предавания за него: за плодове, сокове и други вкусотии. Трябваше да купувам и лекарства. От моята заплата почти нищо не остана, — отвърна Катя и въздъхна.
Бабата посегна към своите припаси на антресолата и извади два големи пакета. От първия пакет извади ботушите на майката.
— Ето, почти нови. Ирина дори не успя да ги носи. Кожата е мека, топли. Вярно, без ток, но това е по-добре, по-удобно е за крака. Пробвай ги, трябва да са по мярка, — каза бабата.
