— Нинка, при нас всички работят! Така че, избирай работното си място – или обор, или свинарник!
— Аз всъщност завърших селскостопанската академия, — отвърна Нина гордо. — Аз съм плодово-овощар! Не разбирам от животни! Това сте вие сами!
— А аз мога да работя в градината, на двора или на полето. И, извинявай, нека мъжът ми реши с какво да се занимавам!
— А аз съм майка му! Каквото му кажа, това и ще направи! Значи ти трябва да ми се подчиняваш!
— Не трябва! Двадесет и първи век е настъпил, не сте ли чували? Но разбирам, че това е фермерско стопанство и всички трябва да работят. С това съм съгласна. Но ще правя това, което ми каже мъжът ми!
— Горделивка! — изплю Мария Ивановна.
За своята гордост и непреклонност Нина получи упреци почти за всичко. Не така метла, не това сготвила, не така говорила с работниците.
Но Петър укротяваше майка си, защитавайки жена си. Тогава Мария Ивановна отиде при по-големия син, за да го накрути да заедно изгонят Нина или да обърнат Петър срещу нея.
— Виж как й гледа в устата! — подстрекаваше тя Борис. — И постоянно харчи нашите пари за нея! То облича приемния, то му купува играчки!
А на самата Нинка винаги нещо от града й носи! Боря, той нашите пари за нея хаби! Така ще изпуснем фермата на вятъра!
Борис стана неин помощник и съучастник в прогонването на Нина с детето от дома. Но когато се появи Тося, процесът започна да се проваля, въпреки че Мария Ивановна не спираше да се опитва да разруши семейната идилия на по-малкия си син.
Мария Ивановна планираше, с помощта на по-големия син или сами Нина да се изнерви и избяга, или пък Петър да я натиснат така, че той сам да я изгони.
Но Борис сгреши. Видя доволното лице на женения си брат и сам си намери утеха за душата и сърцето в съседното село. И не го смути, че тя има три деца и стара къща.
А Мария Ивановна, виждайки, че Борис отделя повече внимание на любовните си работи, отколкото на стопанството, отиде при Петър, за да го накара да вразуми брат си.
— Виж кого си намери! Ужас! А парите като вода през пръстите изтичат! Пряко го издържа!
— Майко, това си е негово дело, — сви рамене Петър.
— Може и да е негово дело, но парите са наши! Добре де, ако беше я наел за стопанството, но на нея не й се копае в калта! А харчи много!
И къде е нашият Борка? При нея, при тази! Ти с детето и семейството, а аз сама не стигам за всички! Не мога да ги накарам да работят!
— Да, — кимна Петър, — все още няма загуби, но печалбите съвсем не са такива. И по сметките нещо застой има!
На две места Мария Ивановна не можеше да се разкъса, затова реши първо да се избави от най-близкия враг — от жена му Петър, тъй като Анька не се втурваше в тяхното семейство и не настояваше за брак.
