— Колко още може да тормозите нервите на жена ми? — крещеше Петър. — Вече ни изкарвате извън нерви!
— На мене какво ми пука за нея! — отвърна Борис, също крещейки. — Майко, кажи му, че неговата Нинка и сега не се е вкопчила в нас, накратко!
— А защо пак я доведохте до сълзи? — въпросът беше отправен и към майката.
— Сине, — Мария Ивановна погледна по-малкия си син с укор, — ние дори с пръст не сме пипали твоята Нинка!
А че тя е много чувствителна и всичко приема лично, после се обижда — това си е нейна работа!
Може би има проблеми с нервите, затова плаче без причина!
— Ага, — подкрепи я Борис. — Доведе ни вкъщи нервна истеричка, а сега иска нещо от нас!
— Слушай, затвори си устата! Иначе и за твоята Аня ще намеря какво да кажа! — отвърна Петър.
— Няма какво да се каже за нея! — засмя се Борис. — Поне аз не съм я довлякъл вкъщи!
— Но ти живееш с нея най-безсрамно, а аз като честен човек се ожених и доведох жена си в дома си! Така че спри да я тормозиш! — извика Петър.
— Сине, никой не я е тормозил! — включи се Мария Ивановна. — Просто й казах, че трябва да провери далечното пасище! Боря напълни квадроциклета, а тя само до там и обратно!
— Майко, в ума ли си? — възкликна Петър. — Тя с дъщеря ти! Между другото твоята родна внучка! А Тоса е едва на година! Какъв квадроцикл?
— Ами какво пък? — учуди се Мария Ивановна. — Прикрепиш я към себе си и караш! Ние в нашето време раждахме на полето! После оставяхме бебето и продължавахме да работим!
— Майко, стига лъжи! — прекъсна я Петър. — Ако нещо такова е имало, то беше със баба, на това бих повярвал, макар и да е абсурдно!
— Е, не е абсурд! — каза Борис. — Четох го в учебника по история!
— Е, вие, историци, всички заедно — оставете жена ми на мира! — извика Петър и тръгна да си ходи, но брат му го спря.
— Чуй ме, командир! Тук не е курорт! Ние сме фермери! А фермерите работят постоянно, иначе ще останем с празни ръце и ще тръгнем по света! Нямаме заплати! Затова всички трябва да работят!
— А защо тогава не караш Анька да помага? — обърна се Петър. — Като трябва да проси пари, не забравя, а като трябва да помогне в дома, винаги има деца, трябва да бърза!
— Остави жената ми на мира!
Братята стояха един срещу друг, готови за бой.
— Деца, стига сте се карали! — извика Мария Ивановна. — Петя, може би донякъде си прав, но Боря не е довел жена си в нашето семейство!
А подаръците, които й прави, са от собствения му, честно изкаран труд! А Нинка вече е член на семейството и се отговаря за нея като за равна!
