«Най-близките и скъпи хора изведнъж стават чужди» — с горчивина обясни Ирина Петровна на внучето си, опитвайки да разкрие семейната тайна без да наранява сърцето му

Как един безпощаден избор може да изгради най-силната любов.
Истории

– Е, ще се представим ли или ти ще кажеш на сина ни кои сме ние? – накрая с унизителен тон проговори Сергей Кирилович.

– Знам кои сте, – спокойно отвърна Кирил вместо смутената майка. – Вие сте родителите на майка ми. А ти, – момчето кимна към дядото, – си син на моята баба.

– Да, но не на баба, а на прабаба, – уточни майката на Ксения. – Твоята единствена баба съм аз.

– Вие бъркате, уважаема. Имам само една баба. Любима. И се казва Ирина Петровна, – с известна насмешка каза Кирил. – Съгласете се, че кръвната връзка не е показател. Нали така, бабо? – момчето се обърна към Ирина Петровна.

Баба не успя да отговори, когато Кирил продължи:,– Вярно ли е, бабо? – момчето се обърна към Ирина Петровна.

Бабата не успя да отговори, когато Кирил продължи:

– Добре, тръгвам. Имам си работа. А вие си разберете сами защо тези хора дойдоха в нашия дом.

Кирил излезе. В стаята се спусна тежка пауза. Възрастните мълчаха, не знаейки какво да кажат.

– Хайде, – обърна се Сергей Кирилович към жена си, – напразно дойдохме… И е късно. Аз те предупреждавах.

– Чакай, сине, – спря го Ирина Петровна, – имаш прекрасен внук. Той, разбира се, е обиден, но има причина за това. Ти си възрастен човек и трябва да се постараеш да спечелиш отново доверието на момчето. Ако успееш – ще си върнеш внука. А ако не – няма съд.

Мъжът не отговори нищо на майка си и си тръгна. Неуспялата баба тръгна след него…

Последната учебна година приключи. Кирил отлично издържа всички изпити. Оставаше само един важен момент – абитуриентският бал.

Вечерта преди това той се облече в нов костюм у приятел, купи разкошен букет и позвъни на квартирата си.

Ирина Петровна затича към вратата, отвори и ахна: пред нея стоеше красив, вече съвсем възрастен млад мъж – нейният внук. Той влезе, подаде на баба си цветята, а после неочаквано коленичи и тържествено произнесе:

– Скъпа моя, любима бабо, предлагам ти да бъдеш моята спътница на абитуриентския бал. Моля те.

Ирина Петровна подаде ръка на внука, той се изправи и с любов прегърна тази, която се бе превърнала за него във втора майка…

P.S. Харесайте и се абонирайте за моя канал.

Продължение на статията

Животопис