«Най-близките и скъпи хора изведнъж стават чужди» — с горчивина обясни Ирина Петровна на внучето си, опитвайки да разкрие семейната тайна без да наранява сърцето му

Как един безпощаден избор може да изгради най-силната любов.
Истории

– А този? – внукът продължи с въпросите.

– Това е моят син, а твоят дядо – Сергей Кирилович.

– Син? Отдавна ли е починал? – попита момчето.

– Защо починал? – намръщи се бабата, – Жив е още.

Ксения, която също разглеждаше снимките, които не бе виждала отдавна, стана и излезе от стаята. Как да обясни на тийнейджъра защо родните дядо и баба все още не бяха простили „бездомната“ си дъщеря и никога не бяха погледнали внука.

Ирина Петровна не пожела да лъже Кирил, който от детството си й се доверяваше във всичко.,Тя просто каза:

– Знаеш ли, мило мое, в живота понякога се случва така: най-близките и скъпи хора изведнъж стават чужди. Един ден ще ти разкажа защо синът ми забрави, че има майка. Само че не днес. Не ми се разваля този прекрасен вечер.

– Аха, бабо. Ако не искаш – не говори. По-добре признай: често ли ходеше на танци? Сигурно не си пропускала нито един училищен бал? При такава красавица сигурно е имало тълпа почитатели.

– Е, не, – хитро отвърна баба, радвайки се, че внукът сам смени неприятната тема. – Никога не съм ходила на училищен бал. Просто никой не ме е канил. И изобщо нямах време за танци. Бяхме шест момичета у майка ми – малки и големи. Трябваше да помагам. А родителите ни възпитаваха строго. Така че за училищен бал можех само да мечтая.

– Точно като Пепеляшка… – замислено каза Кирил и пак смени темата на разговора…

Родителите на Ксения се появиха, когато Кирил вече беше в последния клас. Дойдоха, така да се каже, да видят внука и да го насочат по правилния път.

До този момент момчето вече знаеше какво се беше случило между роднините преди неговото раждане. Ирина Петровна, както беше обещала, му разказа – внимателно и тактично. Без да обвинява никого, без да се опитва да настрои внука срещу роднините.

Изводите Кирил направи сам. Не побърза да се запознае с дядо и баба, не попита нищо на майка си. Просто започна да се грижи за нея още повече, разбирайки, че той е нейната единствена опора. Защото Ксения така и не опита да устрои личния си живот.

Затова, когато дойдоха неочакваните гости, никой не се хвърли да ги прегръща. Поканиха ги да влязат. Приготвиха чай с бабини мъфини.

Продължение на статията

Животопис