На деветнайсет години Ксения забременя. Момичето изобщо не очакваше, че това ще се случи именно тогава, когато за първи път в живота си реши да влезе в подобни отношения. Затова Ксения не разбра веднага, че очаква дете. А когато разбра, вече не можеше да промени нищо.
Родителите ѝ не успяха да приемат срама от дъщеря си и я изгониха от дома.
Баба ѝ, Ирина Петровна, се оказа по-мъдра:
– Нищо, внучке, дал Бог дете, ще даде и за него. Ще се справим.
Тя не упрекваше Ксения за случилото се, никога не я обвиняваше. Напротив, много се грижеше за здравето на внучката си, следеше как се храни и се стараеше тя редовно да прекарва време на чист въздух.
Сина, който се роди здрав и на време, Ксения кръсти Кирил. На дядото – съпруга на любимата ѝ баба.
Ирина Петровна сякаш подмладя с появата на правнука. Помагаше на внучката си във всичко. А когато малкият поотрасна, пусна Ксения да ходи на работа.
– Не се притеснявай за нас, мила – успокояваше младата майка бабата, – Кирюша ни е златно дете. Точно като дядо си. Тих, спокоен и яде добре. Работи спокойно. Допълнителна стотинка няма да ни навреди.
Времето минаваше. Кирил растеше добър и умен момче. Майка му и баба му се гордееха с успехите му в детската градина, а после и в училище.
Често вечер семейството обичаше да седи заедно, да разговаря и да слуша разказите на Ирина Петровна за миналото, за нейната младост.
Един ден, когато бабата се сети за своето детство, училище и първата си любов, Кирил попита:
– Бабул, била ли си красива, когато си била млада?
– Не знам. Това зависи как се гледа отстрани.,– Не знам. Това е като да гледаш отстрани.
– Как да нямам? Сега ще ти покажа.
Ирина Петровна отиде в стаята си и извади старинен албум, който досега не беше показвала на внука си.
– Виж тук. Това съм аз в десети клас. А това е вече на завода.
– Ти си била красавица! – възкликна Кирил и с удивление погледна баба си. – А този кой е? – момчето посочи мъжа до нея.
– Това е твоят дядо – Кирил Иванович. Беше златен човек.
